Учени установиха 26 инвазивни вида животни в Черно море. Инвазивните видове не са естествено разпространени на мястото, където живеят, тъй като са били изкуствено привнесени. Ето защо те нанасят вреда на местната екосистема.
Девет от установените 26 инвазивни вида са ракообразни, останалите 17 са зообентосни (мекотели и червеи). Данните бяха представени от професор Валентина Тодорова от Института по океанология към Българската академия на науките, която заедно с доцент Кремена Стефанова, представи доклада на научното звено за съвременното състояние на околната среда в морето и пред български бряг.
На представянето на резултатите от научното проучване присъстваха министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, началникът на Басейнова дирекция във Варна Явор Димитров и директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите Ерджан Себайтин. Домакин на срещата беше Националният пресклуб на БТА във Варна.
Проф. Тодорова уточни, че чуждите видове могат да са риск за биологичното разнообразие и припомни, че оценките за присъствието им в морето през годините варират между 41 и 293 вида. По последните данни обаче инвазивните видове за българското Черноморие са двадесет и шест.
Два от чуждите видове имат сериозно въздействие върху местното биоразнообразие и черноморската хранителна мрежа – рапаните и Мнемиопсис лейди.
Рапанът се среща за първи път в Черно море през 40-те години, в залива на руския пристанищен град Новоросийск. От края на 50-те до началото на 70-те, той колонизира по западното и южното крайбрежие на Черно море. С появата му се свързва изчезването на ядливата стрида и силното намаляване на черната мида и мидата-гребен. Той се среща до около 45 метра дълбочина, като най-разпространени са на дълбочина от е 10-20 метра, но може да бъде открит и на доста по-плитко място.
Зоопланктонният вид Мнемиопсис лейди, или както още я наричат – Гребеновидната медуза, за пръв път е установена в началото на 80-те години. Видът се адаптира изключително лесно, създава обширни популации, като оказва влияние най-вече върху зоопланктоядните риби, защото се хранят с едно и също.
След 1995 г. навлиза още един вид медуза ктенофора – Берое овата, също хищник. В морето вече се срещат и други чужди видове зоопланктон, като някои от тях не нанасят толкова поражения на местната екосистема, защото служат за храна на тукашните видове риби.
Венемира Мачева
