Платежният пазар у нас през последните години се развива динамично. Като цяло финансовият сектор у нас и в Европа безспорно е една от сферите, в които иновациите се развиват най-бързо и дават голямо отражение върху палитра от продукти и услуги. Дигитализацията на процеси и продукти води до появата на все по-разнообразни платежни инструменти и технологии, от които на свой ред се ползват всички участници на пазара. Това отбеляза Петър Чобанов, подуправител на Българската народна банка (БНБ), ръководител на управление „Банково“ по време на специализираната конференция DIGI PAY 2023.
Развитието на платежните услуги в България се характеризира с положителна еволюция. По официални данни от платежна статистика, водена от БНБ по методологията на ЕЦБ, се откроява устойчива тенденция към нарастване на основни показатели при платежните услуги у нас и най-вече при тези, предоставяни по електронен път.
Чобанов посочи, че през 2022 г. е отбелязан ръст с около 1/4 в броя на извършените в страната безналични клиентски плащания спрямо предходната година. При броя на плащанията с карти, издадени в България, имаме ръст с близо 1/3 спрямо 2021 година. Внимание предизвиква растежа при плащанията с електронни пари, чийто брой за 2022 г. се е увеличил с над 40% спрямо предходната година.
Впечатляващо е и нарастването при стойността на картовите плащания, инициирани чрез виртуални ПОС терминали – увеличението за 2022-ра. е с над 50% спрямо 2021 година. При кредитните преводи, инициирани електронно (т.е. чрез каналите за електронно и мобилно банкиране), също имаме голям растеж – за 2022-ра увеличението е с над 30% спрямо предишната година по отношение на стойността на наредените преводи. Тези данни ясно показват здравословното развитие на финансовия сектор в страната и промяната в потребителското мислене в посока към усилено използване на дигитални канали за разплащания.
Подуправителят на БНБ отбеляза, че развитието на платежните услуги в Европа е ефективно регламентирано и значително улеснено от политиките на европейските и национални регулатори. Изключително благоприятна среда за това развитие създаде Втората директива за платежните услуги (PSD2), която се прилага от 2018 г. насам. Наред с много други аспекти, чрез PSD2 се регламентира за първи път „отвореното банкиране“ (open banking), което постави основата за развитие на нови бизнес модели, услуги и решения. Сред тях са услугите за информация за сметки (AIS) и услугите за иницииране на плащания (PIS), които създадоха възможността за появата на иновативни продукти.
Българската народна банка е водещ партньор в регулаторните дискусии по отношение прилагането на новите изисквания и преодоляване на пречките пред отвореното банкиране. В същото време БНБ води активна комуникация с лицензираните в България доставчици на услугите по отвореното банкиране и с банковата общност, което способства за по-ефективното функциониране на тези нови услуги. БНБ осигурява и партньорско сътрудничество с бизнеса. В тази връзка можем да заявим, каза Чобанов, че PSD2 е изцяло интегрирана както в надзорната, така и в бизнес практиката в България.
Колкото до плановете за прилагане на национално ниво на задаващото се ново законодателство в областта на платежните и финансови услуги, Петър Чобанов отбеляза, че към момента лицензирането на платежните институции и дружествата за електронни пари, както и регистрирането на доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка, са уредени в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и свързаните подзаконови актове.
Подуправителят на БНБ засегна и подготовката на страната ни за влизането в еврозоната ,касаеща сектора на плащанията. В областта на хармонизирането на платежните системи във връзка с въвеждането на еврото, които попадат в компетенциите на БНБ, се работи активно по няколко паралелно развиващи се проекта. На първо място е миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата, която вече бе осъществена през март тази година с партньорите от банковата общност в България, „БОРИКА“ АД и „Централен депозитар“ АД.
Платформата TARGET е своеобразен гръбнак на финансово-пазарната инфраструктура на еврозоната и дава достъп едновременно до няколко услуги. Първата е услугата за извършване на паричен сетълмент в евро в реално време. Втората е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S), която предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на ценни книжа, с пари в централна банка. Третата услуга в TARGET е TIPS, която осигурява достъп до незабавни плащания в евро.
Чобанов се спря и на незабавните кредитни преводи, които се изпълняват в рамките на 10 секунди, като такива вече се предлагат в левове и достижимостта е до над 90% от клиентските сметки в страната.
С бързи темпове напредва и проектът за присъединяване на оперираната от „БОРИКА“ АД платежна система BISERA7-EUR към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се осигури възможност за банките в страната да предлагат и незабавни преводи в евро.
Българската народна банка и „БОРИКА“ АД работят и за осигуряване на пълна достижимост за изпълнение на клиентски SEPA кредитни преводи в евро в Единната зона за плащания в евро, посочи Петър Чобанов. По този начин в скоро време се очаква осигуряване на пълна достижимост при изпълнение на кредитни преводи в евро до над 4800 доставчици на платежни услуги във всички страни от SEPA зоната.
През септември тази година приключиха успешно проектите за присъединяване на Депозитара на ДЦК в БНБ и „Централен депозитар“ АД към платформата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities, като на 11 септември 2023 г. депозитарите мигрираха в реалната среда на T2S.
Подуправителят на БНБ отбеляза също, че в резултат от положените усилия, от централната банка се надяват до края на следващата година да се финализират всички свързани проекти с приемането на еврото в България и на 1 януари 2025 г. да се поздравим като част от голямото семейство на еврозоната.
