Още през 1880 г. е имало скандал заради двойното гражданство на тогавашния народен представител Димитър Греков. Още по-емблематичен е случаят с един от най-големите български филантропи и дарители – Евлоги Георгиев, който е лишен от правото да бъде депутат, защото е притежавал и румънско гражданство. От онова време е известната репликата на Стефан Стамболов: „Аз Евлогия в парламента го не ща“.
Това припомни лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов по време на дебатите в пленарна зала по приемането на първо четене на промените в Конституцията. Една от тях ще направи възможно и лице с двойно гражданство да бъде избран за народен представител, министър, министър-председател и президент.
Костадинов бе категоричен, че смисълът на забраната граждани с двойно гражданство да не могат да заемат висши държавни позиции трябва да бъде разбран в дълбочина- с нея не се нарушават права, а се защитава държавният интерес.
Той поясни, че е запознат с двата основни аргумента за въвеждането на двойното гражданство – първият, че в изборите за Европейски парламент и за местни органи на властта е допустимо да се кандидатират граждани с двойно гражданство и че такава била уредбата в повечето страни членки на Съюза, и с втория – че това ограничение е въведено за първи път в Конституцията през 1991 година.
С примера си с Евлоги Георгиев той обори втория от аргументите. По отношение на първия – поясни, че законодателните традиции в отделните държави относно двойното гражданство винаги се основават на исторически и национални специфики. Костадинов поясни, че след Втората световна война и след процеса на деколонизация се наблюдава обща тенденция за допускане на двойното гражданство в повечето държави от Европа и това най-вече се отнася до бившите колониални империи. По-късно глобализацията прави двойното гражданство напълно приемливо в държави като САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия.
Той обаче посочи, че в Израел и Китай напълно изключват двойното гражданство и при натурализация изискват отказ от другото гражданство, стига такъв отказ да е допустим в другата държава. Германия допуска двойното гражданство, но ако другото е от страна членка на ЕС или от Швейцария.
Костадинов подчерта, че когато става въпрос за допускане до висши държавни длъжности, темата за двойното гражданство изглежда по друг начин и при такива случаи в една Австралия, например, е изрично забранено на двойни граждани да са членове на парламента. От друга страна – в Канада и в Нидерландия двойното гражданство не е пречка човек да бъде избран за народен представител.
По отношение на ситуацията в България лидерът на „Възраждане“ цитира решение на Конституционния съд № 15 от 1995 г. срещу двойното гражданство на хора, кандидатстащи за народни представители, министри, президенти и вицепрезиденти. Позова се и на указание в наредба № 13 от 2015 г. за специфичните изисквания към служителите на ДАНС, в която изрично е посочено, че те нямат право да имат двойно гражданство.
Постави и въпроса на кого точно ще бъде лоялен един човек с двойно гражданство, ако двете държави, на които е гражданин, влязат във война една с друга? В същото време добави, че всеки двоен гражданин може да допринесе за родината си по много различни начини и че за целта не е задължително да става депутат, министър, министър-председател или президент и вицепрезидент. А ако пък все пак желае да се кандидатира за народен представител, той може да го направи, като просто се откаже от двойното си гражданство. Такъв случай те имали и във „Възраждане“.
По-късно Костадинов уточни, че това е депутатът Климент Шопов, който е роден в Монреал, но се е отказал от канадското си гражданство.
