Войната между Израел и „Хамас“ вече взема косвени жертви, далеч от Близкия изток. Турция, която през лятото беше обещала да ратифицира молбата за членство на Швеция в НАТО, рязко се отказа да го направи. Причината е, че президентът Реджеп Ердоган е срещу западната подкрепа за Израел и дори обяви, че бойците от палестинската групировка „Хамас“ не са терористи, а освободители. Според него западните страни не ги е грижа за живота на палестинците в Газа, които след израелската обсада останаха без храна, вода, лекарства и гориво.
Турция съобщи в сряда (1 ноември), че няма да бърза с ратификацията на шведското членство в НАТО, а Комисията по външните работи на турския парламент заяви в сряда, че депутатите ще обсъдят въпроса като част от редовния си дневен ред, тъй като въпросът не е толкова спешен за Анкара, колкото за някои други страни.
Ердоган внесе законопроекта за ратификация на кандидатурата на Швеция миналия месец, а Стокхолм и ръководството на НАТО се успокоиха, че
почти всички пречки за присъединяването на Стокхолм към Алианса
са разчистени.
Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към Алианса миналата година, нарушавайки дългогодишния си неутралитет заради нахлуването на Русия в Украйна. Членството на Финландия беше подпечатано през април, но кандидатурата на Швеция беше задържана от Турция и Унгария.
Първоначално Турция поиска Швеция да вземе мерки срещу поддръжниците на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и членове на мрежата на гюленистите, която Анкара смята за отговорни за опита за преврат през 2016 г. Швеция отговори на това искане и одобри нов закон за борба с тероризма през юли. Също така обеща да преразгледа законодателството си, което позволява заради свободата на изразяване изгарянето на Корана. Подобно
публично горене на свещената за мюсюлманите книга
се случи няколко пъти тази година и предизвика бурни реакции в Турция и протести в арабските държави.
Ако Турция не изпълни обещанието си да позволи на Швеция да се присъедини към НАТО, ще отмъсти на Запада, но ще покаже, че е некоректен партньор. Ердоган е опитен политик и много добре знае, че геополитическите и икономическите интереси на съюзниците не винаги съвпадат.
Швеция, например, по никакъв начин не може да е отговорна за мощния чадър на САЩ над Израел. Същата работа е и с интересите на НАТО – Турция е активен член на Алианска, но никой не я принуждава да козирува с повод и без повод, камо ли да участва насила в „християнски“ операции.
Брюксел и Вашингтон, които твърдят, че са най-близки съюзници, също имат доста разминавания и търкания помежду си. Например – споровете им за Закона за намаляване на инфлацията на САЩ, който предоставя
огромна държавна помощ за електромобили, произведени в САЩ,
което не е в интерес на европейските компании.
Липсата на споразумение за митата за стомана и алуминий също са проблем. Това обаче не означава, че трябва да си вредят в други области.
Турция обаче не единствената спънка за Швеция, защото
кандидатурата й е блокирана в унгарския парламент
още миналата година. А лидерите на управляващата националистическа партията „Фидес“ заявиха, че унгарското вето не би трябвало да е проблем, защото никой не заплашва сигурността на скандинавската държава.
На 25 октомври т.г. унгарският парламент отхвърли предложението за вдигане на ветото пред кандидатурата на Швеция, което допълнително ще провлачи влизането на скандинавската държава във военния съюз. Най-вероятно – за неопределено време.
„Фидес“, чийто лидер е Виктор Орбан – премиерът многомандатник и единствен съюзник на руския президент Владимир Путин в ЕС, има абсолютно мнозинство в унгарския парламент,
отлага влизането на Швеция в НАТО от юли 2022 година.
Следващата възможност за гласуване на ратификацията ще бъде на парламентарно заседание на 6 ноември, но според анализатори шансовете не са големи.
През лятото унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Стокхолм, че прави „нечестни и несправедливи“ забележки за състоянието на демокрацията в Унгария и попита защо й е на Швеция одобрението на страна със „закъсала“ демокрация.
В доклад на Европейския парламент се казва, че Унгария се е превърнала в „избирателна автокрация „, а Европейската комисия от години води битка с „Фидес“ за предполагаема злоупотреба с публични средства за обогатяване на фигури, близки до управляващата партия. По тази причина Брюксел замрази еврофондовете за Унгария по плана за възстановяване.
За Унгария е ясно, че ще размотава кандидатурата на Швеция доколкото е възможно, което е особено много ще зарадва Русия. За съжаление Турция може да направи същото.
