“Зона на интерес” – доказателство, че някои режисьори имат нужда от творчески отпуск

Както вчера, на 23 януари, стана ясно, британският филм “Зона на интерес” продължава в надпреварата за “Оскар” за чуждоезичен филм. Той се състезава и в още четири категории – за най-добър филм, за режисура, за звук и за адаптиран сценарий.

Първите коментари след появата на филма бяха, че новото творение на Джонатан Глейзър е доказателство, че някои режисьори имат нужда от творчески отпуск и не бива да бъдат пришпорвани да снимат все нови и нови заглавия.

Безспорно, ако се погледнат игралните му филми, британският режисьор Джонатан Глейзър не може да бъде описан като плодовит. През 2000 г. той снима “Секси звяр”, през 2004 г. – не толкова харесваната драма “Раждане”. Девет години по-късно – през 2013 г. прави “Под кожата”. Десетилетие по-късно – “Зона на интерес”. Вероятно мнозина ще си помислят, че Глейзър е доста мързелив, но в действителност той си има и други занимания – поне за хората над 40-годишна възраст той е известен с емблематичните си музикални видеоклипове, като започнем от Blur-as- Droogs за “The Universal”, минем през JK на Jamiroquai за “Virtual Insanity” и стигнем до Thom Yorke в “Karma Police” на Radiohead. Да не говорим, че една от най-популярните реклами на “Guinness”, е негова. Но когато реши да направи филм, Глейзър става сериозен.

Филмът “Зона на интерес”, на който той е и режисьор, и сценарист, на пръв поглед е обикновена, битова история. Трудолюбив семеен мъж получава нова длъжност в работата си, която ще го отведе далеч от дома, който той е създал със съпругата си и петте им деца. Жена му обаче, въпреки потенциалната вреда за връзката им, не желае да се мести. Но една подробност променя тона на филма драстично. Мъжът не е кой да е, а Рудолф Хьос – комендантът на Аушвиц, а къщата, към която съпругата му Хедвиг е толкова привързана, има обща бетонна градинска стена с лагера в окупирана Полша, в който са затворени 1.3 милиона души – предимно евреи – мъже, жени и деца, от които 1.1 милиона са методично убивани.

ca times.brightspotcdn 3
Джонатан Глейзър

Заглавието на филма на Глейзър, който спечели голямата награда в Кан през 2023 година, идва от термина, използван от нацистите за описание на 15-те квадратни мили, охранявани от СС, около Аушвиц.

Това е и заглавието на романа на Мартин Еймис от 2014 г., чието действие отчасти се развива в измислената къща на Хьос, въпреки че сюжетите нямат голяма прилика. “Зона на интерес” е филм, който почти изцяло работи върху съпоставянето: изобразяването на ежедневния семеен живот в оградената със стена територия на семейство Хьос, която е “райската градина”, както казва майката на Хедвиг, в контраст с невидимите жестокости, които се случват от другата страна на стената.

Виждаме как прислужниците в кухнята, под ръководството на Хедвиг (Сандра Хюлер), сортират торба с женски дрехи, донесени им от лагера, където те вече няма да бъдат необходими. Виждаме и Рудолф (Кристиан Фридел), който пуши през нощта край открития басейн, а догарящата му цигара се прелива в пламъците, издигащи се от огромната кула на комина зад него.

Тук са и възторжените викове на играещите деца на Хьос, които се сливат с ехото от писъци, а е възможно и това да са изстрели, идващи от другия двор.

Визуално, благодарение на оператора Лукаш Жал, всичко е овладяно и контролирано. Камерата е неподвижна и на разстояние от главните герои, заради което не ни се налага да се идентифицираме твърде директно с тези банални чудовища. Всъщност, тъй като гледката ни е предимно от ъгъла или по коридора, ние по-често ги наблюдаваме от краищата на стаята, като техните мълчаливи еврейски слуги; предвид това, че ъгълът често е нисък и камерата създава дори усещане за приклякане или страх.

Но ако Глейзър ни позволява поне визуално да се дистанцираме от главните му герои, то от шума няма спасение.

Изкривеният, дисонантен саундтрак е дело на Мика Леви, а британският звукорежисьор Джони Бърн с право получи техническа награда в Кан за работата си, в която всяка обикновена, дори пасторална сцена, е прорязвана от нисък грохот на камиони, неуточнено тракане на машини или мъчителни викове.

Дори когато семейство Хьос напускат дома си, за да поплуват в близкото езеро, разходката им обратно през гората е пронизана от натрапчивите удари на кълвач по кухо дърво, който прогонва насекомите от скривалището им.

Семейство Хьос, пресъздадени сдържано от Хюлер и Фридел, сякаш не забелязват нищо. Но по-ужасяващото е, че след известно време и ние преставаме да го забелязваме. Да, има го това далечно дрънчене и неразбираеми викове, но все повече, с напредването на филма, ние се аклиматизираме и трябва да се напрягаме – със свиване на стомаха, за да го чуем.

Защо идеята за “Зоната на интерес” е ключова за разбирането на онова какво точно иска Глейзър от зрителите си. Вълнуват го въпросите къде са границите на нашите собствени “зони на интерес”? В кой момент настъпва безчувствеността и как може да ѝ се противопоставим?

Защото, разбира се, ние трябва да й се противопоставим. Глейзър постига идеята за необходимостта от противопоставяне с внезапни, стряскащи намеси: изненадващ екстремно близък план на вътрешността на далия, преливаща в червено; негативна черно-бяла серия на момиче, което крие ябълки в купчина пръст за затворниците, които скоро ще копаят в нея; реални кадри с чистачи в Аушвиц, какъвто е днес лагерът – туристическа атракция; и внезапен дълбок, гърлен звук, като оригване на отвратен бог.

Понякога намесата е брутална. В една от сцените Рудолф се обажда на Сандра от пищно парти, за да й разкаже развълнувано как не може да се концентрира, защото си представя как би могъл да обгази всички в стаята. По-късно, когато филмът преминава в пълно черно и на екрана няма нищо, което да отвлича вниманието ви, осъзнавате, особено ако сте в киносалон, че се намирате в стая, пълна с хора, но на тъмно. Това е дълбоко, дълбоко тревожно преживяване и в този момент сетивата ви са напълно нащрек.

“Зона на интерес” е брилянтно замислен, тревожно разчупен и със сигурност ще занимава мислите ви дълго след края му. И мнозина кинокритици се обзалагат, че поне две статуетки са му сигурни.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст