Доживяхме – след дълги години в побратимяване на съветски и български градове, села и паланки, тази традиция категорично се обърна и е налице нещо ново!
Необратимото скъсване с миналото бе оповестено от Министерство на правосъдието. С гордост то обяви, че опошлената по времето на социализма процедура по побратимяване е издигната на качествено нов етап, макар и в ограничена сфера. Затворите в Белене и Плевен се побратимиха със затвора Она в Норвегия по проект за зелени затвори в България, който е на финалната права, съобщиха от министерството.
Под споразумението за побратимяване между българските места за лишаване от свобода и норвежкия затвор се подписаха ст. комисар Стефан Стефанов, началник на затвора в Плевен и ст. комисар Павлин Камбуров, началник на затвора в Белене, както и директорът на затвора Она Лейф Магне Висте. Церемонията се състоя близо до град Ставангер, Кралство Норвегия, където се намира и затворът. Присъстваха ресорният заместник-министър на правосъдието Георги Николов, главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гл. комисар Ивайло Йорданов, експерти от ГДИН и Норвежката корекционна служба.
От правосъдното ведомство уточняват, че фокусът на бъдещите действия е поставен върху подобряване на инфраструктурата и обучението на лишените от свобода и персонала в областта на екологичната икономика. Допълва се, че според норвежките партньори намаляването на потреблението на енергия и ангажирането на лишените от свобода с трудова заетост, образование и обучение за подготовка за работа в нововъзникващата зелена икономика, намалява разходите на финансови и човешки ресурси.
Визитата в Норвегия продължава с двустранни срещи, на които ще бъдат обсъждани настоящи и бъдещи съвместни дейности, както и посещения на други затвори.
От Министерство на правосъдието (МП) уточняват, че на 25 януари е започнала работата по създаване на два пилотни “зелени” затвора у нас. Още тогава се обсъждаха варианти лишените от свобода и персоналът от затворите в Белене и Плевен да са първите, които ще бъдат обучени към придобиване на знания и умения в областта на екологичната икономика, информираха от МП.
Очевидно държавата, и в частност затворите у нас, са прекрачили с големи крачки в зеленото бъдеще. А само преди десет години правосъдното министерство се хвалеше, че в затворната дейност у нас предстоят драстични промени. Те, разбира се нямаха нищо общо със зеленото бъдеще, а ставаше дума за простички и недостижими тогава неща – например за жилищната площ, падаща се на един пандизчия. През 2014 г. в България имаше около 8 800 лишени от свобода и хора в ареста с мярка за неотклонение задържане под стража, 12 затвора с 23 общежития, от които 19 от открит тип и поправителен дом. През същата година беше отчетено, че България е постигнала жилищна площ от 4 квадратни метра за затворниците, което се доближава до европейските стандарти. И в същото време бе констатиран и траен проблем – липса на санитарни възли в стаите.
През 2014 г. българите, които не са обитатели на затворите, разбраха, че държавата се стреми да привлече повече пари от Норвежкия финансов механизъм, за да подобри условията в местата за лишаване от свобода. Тогава стана известно, че Норвегия плаща за три предефинирани проекта, по които бенефициент е Главна дирекция по изпълнение на наказанията, като проектите бяха на стойност 3 720 000 евро. Първият от тях бе за подобряване на стандартите в затворите и арестите и включваше ремонт и обновяване на затворническо общежитие в Дебел, което е с 450 места.
Редно е да отбележим, че през същата година от Министерство на правосъдието с изненада установиха, че издръжката на един затворник в Норвегия е 300 евро на ден, разпределени за здравни осигуровки, социални осигуровки, условия в килията, заплащания на надзорно-охранителния състав. А в България издръжката на един затворник за един месец бе изчислена на 350 евро.
Стремежът ни да придобием все повече пари в Норвежкия механизъм е разбираем. И за тази цел в новия програмен период на механизма ( НФМ 2014-2021) бяха предвидени 25 млн.евро. Все за същите неща – подобряване на условията в затворите, повишаване капацитета на служителите, работещи в сектора и за реинтеграция на лишените от свобода.
През 2017 г. за първи път се заговори и за изграждане на пилотен затвор с учебен център към него, създаване на преходни отделения или т.нар. half way houses за адаптация на затворници, на които им предстои освобождаване. Предвидено бе такива преходни отделения да бъдат обособени към затворническите общежития към затворите в Пловдив, Бобов дол и Бургас, а пилотният затвор, към който трябваше да бъде изграден и учебен център, да бъде в Кремиковци. Производственият цех към Пазарджишкия затвор пък да стане обучителен център за подпомагане реинтеграцията на лишените от свобода след тяхното освобождаване, бе записано в програмата.
За да стане ясно какви пари сме взели по механизма, ще припомним, че по НФМ 2009-2014 г. бяха отпуснати над 10 млн. евро. С част от тях беше изградено затворническото общежитие в Дебелт към затвора в Бургас, ремонтираха се затворът в Стара Загора, общежитието в Разделна към Варненския затвор, яслата и медицинският център в Сливен, кухните в затворите в Бургас и Ловеч, където се обнови и болницата, в Шумен се изгради нов арест, а Учебният център за служители в Плевен бе реновиран.
Така лека полека се стигна и до 2018 г., когато от Софийския централен затвор (СЦЗ) духна известният бандит Владимир Пелов, заедно с по-млад колега в раирани дрехи.
От МП заявиха, че ще се опитат да направят пилотния затвор, който ще се строи край София, “с едни нормални мерки за сигурност, които да не дават възможност за прекомерна субективна преценка на обстоятелствата и оттам до грешки”. Под грешки от министерството имаха предвид скандалното бягство на Пелов и авера му посред бял ден от СЦЗ. “Този обект, който ще се строи в Кремиковци, ще представлява на първо място обучителен център с пилотен затвор. Нашите норвежки колеги изключително много държат на този обучителен център”, заявиха тогава от министерството.
В края на май 2018 г. министерствата на правосъдието, вътрешните работи, образованието и културата подписаха споразумения за програмите от новия период за подкрепа чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 година. Програмите бяха с общ бюджет над 113.5 млн. евро за дейности и проекти в приоритетните сектори правосъдие, вътрешни работи, култура и местно развитие, намаляване на бедността. По време на подписването на тези документи, на което присъстваха заместник министър-председателят Томислав Дончев от кабинета “Борисов” и държавният секретар на Кралство Норвегия Ингвилд Стуб, стана ясно, че двата финансови инструмента досега са направили възможни почти 1000 проекта в области от ключово значение за цялото общество.
Новият затвор край Кремиковци е част от проектите по споразумението, като за него бяха предвидени 35 млн. лева. Заведението ще представлява затвор, център за обучение на персонала, ще разполага с 200 килии за 400 затворници, с разгърната площ от 7500 кв. м. Друг проект, финансиран по Норвежкия механизъм, бе насочен към обучения за служителите от дирекцията, пробацията и засилването прилагането на алтернативни мерки за контрол на лишените от свобода. За него бяха отделени 1.1 млн. евро, срокът за реализирането му бе две години.
Ясно е, че е добре да сме побратими с богатите норвежци. Както знаем брат брата не храни, но тежко му, който го няма. Хубавото в конкретния случай е, че хем ни храни, хем строи, а и ни обучава. И е готов да дава пари в името на зеленото бъдеще. И макар да сме на светлинни години от него, парите по НФМ са добре дошли. Проблем ще има, когато дойде време за сметката и не дай боже се окаже, че парите са заминали за зелен хайвер…
