Най-после започналите преговори между ГЕРБ и ПП-ДБ привлякоха като магнит вниманието на журналисти, коментатори и анализатори. Нетипично сдържаното и вежливо поведение на участниците в този ритуален танц само засилва подозренията, че нещо се мъти. Въпреки че на всеки с глава на раменете е ясно, че каквото и да се измъти, все ще е запъртък. Все още от мътилката не е изплувала неизбежната констатация, че какъвто и да е изходът от преговорите, нищо няма да се промени към по-добро.
Ако не се разберат и тръгнем към избори, започва познатата бъркотия, но този път на квадрат – заради безумните промени в Конституцията относно института на служебното правителство. Това наистина си заслужава да се види като непознато досега проявление на политически идиотизъм. Но нека оставим тази хипотеза за по-нататък – така или иначе тя ще се реализира, въпросът е кога точно и каква цена ще трябва да заплатим всички ние дотогава.
Ако обаче се разберат и продължат това срамно политическо сношение, също ще стане интересно (в смисъла на китайското проклятие). Защото
споразумение под някаква форма може и да има,
но разбирателство – изключено. Просто агонията ще бъде удължена с няколко месеца – до изборите в САЩ, до края на войната в Украйна или до някоя засега неподозирана точка на бифуркация.
Споразумението между ГЕРБ и ДПС, от една страна (защото те са в явна комбина) и ПП-ДБ, от друга е невъзможно, защото между тях има непреодолим, екзистенциален антагонизъм. От самото начало е ясно, че сглобяването на некоалицията се дължи не на отговорност пред българския народ и дори не на предаността към Посолството, а на желанието на всяка от страните да спечели предимство, което ще й позволи да елиминира другата. Целите, за постигането на които е нужно това елиминиране, са различни, но то е абсолютно необходимо за по-нататъшното оцеляване на трите формации и най-вече на техните лидери (независимо дали то се планира да е в България, в Брюксел или на някои острови).
Елиминирането на противника изисква
в неговите ръце да не попадне някой от ключовите (или смятани за такива) инструменти на съвременната българска политика – съдебната система, специалните служби и регенерираното по неволя антикорупционно ведомство. Именно тук, а не по отношение на реформите, програмите и постовете е истинската червена линия, относно която не може и няма да има компромис. На Борисов не му се влиза отново в ареста, а опонентите не искат да си вгорчават живота на иначе слънчевите острови заради прояви на нездрав интерес от страна на българското правораздаване. Що се отнася до спора за прословутите регулатори, те в точния смисъл на думата представляват вторичен, много по-слаб интерес и всъщност се употребяват като тема-параван.
Преговорите затова представляват ритуален танц, защото истинските намерения за
контрола над съдебната система, службите и антикорупционните структури
няма как да бъдат дискутирани, каквито и мерки за конфиденциалност да бъдат приети. Нека повторим – каквото и да бъде записано в евентуалното коалиционно споразумение (както и да бъде наречено), всеки опит за постигане на желаните от едната страна резултати ще бъде блокиран от другата. Поради което дори обявените за триумф на държавническата отговорност преговори да завършат по този начин, те много скоро – след месец или два – ще бъдат подновени на познатото високоинтелектуално ниво. С една единствена разлика.
Ако животът на сглобката бъде удължен, това по необходимост означава преразпределяне на ключови позиции в изпълнителната власт. То ще има значение не заради политическия имидж и дори не за прилапването на определени ресурси, а именно като изходна позиция за
следващото „конструктивно“ премерване на силите.
Съвсем логично е, че ПП-ДБ не искат да приемат дори минималната вероятност новото статукво да се разпростре по-далеч от деветмесечния хоризонт, въпреки че най-вероятно и толкова няма да продължи. Проблемът с хоризонта на споразумението не е технически, той е просто един от инструментите за натиск върху отсрещната страна – днес и в обозримо бъдеще. Защото отсега се мисли как ще бъде приключен този странен експеримент и най-вече – кой ще бъде набеден за неизбежното счупване на сглобката.
Необичайната дискретност и сдържаност на „високодоговарящите се страни“ може да бъде обяснена именно със сметките на опонента да не му издържат нервите. Този, който пръв повдигне завесата и каже истината за преговорните потайности, ще бъде обвинен във вероломство и ще му бъде стоварена отговорността за разпадането на това необикновено добро управление.
Сдържаността обаче не може да продължи дълго, защото поведението по време на преговорите и техният резултат ще представлява важно послание към твърдите електорати на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Докато на политическата сцена не се появи нов герой, тяхната роля ще продължава да бъде ключова. Нещо повече, ако все пак има сделка, в непосредствена перспектива
предстоят изборите за Европейски парламент,
на които тежестта на електоралните ядра е още по-голяма.
Колкото и пренебрежително да се говори за евроизборите, за българските политици те имат важно значение, защото резултатите от тях ще се отразят съществено на благоволението на външния фактор, който е решаващ за оцеляването им. Всяка загуба, особено ако е чувствителна, ще свали котировките на героите на сглобката на политическите борси в Брюксел, Берлин, Париж и т.н., а това за тях ще има фатални последици.
Поради тази причина, дори при положителен изход на преговорите (колкото и да е трудно да обясним какво точно значи това) в най-скоро време конфронтацията в „сговорната евроатлантическа дружина“ ще се възобнови с нова сила.
И всички усилия на любовта (към сглобката) ще останат напразни. Или, казано не на шекспировски, а на шопски език: „Оти ги ручааме жабетата?“
