ФЕД запази основната лихва на грубо 5.3% и публикува нови прогнози

ФЕД запази основната лихва на грубо 5.3% и направи нови прогнози

Паричният комитет на Федералния резерв (ФЕД) не промени лихвената си политика на поредното официално съвещание на 19 и 20 март и за пореден път прогнозира, че кредитните разходи ще тръгнат надолу по някое време до края на годината когато инфлацията отстъпи устойчиво. Американските централни банкери оставиха основната лихва по федераните фондове в диапазона 5.25-5.50 процента където е от юли 2023-а.

В официалното си изявление щатските парични стратези описват инфлацията като “завишена”, а осъвременената им тримесечна икономическа прогноза показва, че ценовият индекс на персоналното потребление, от който са изключени храните и енергията, ще нарасне с 2.6% до края на годината. Предвиждането им през декември 2023-а беше за ръст на показателя с 2.4 процента. Въпреки това, 10 от 19-е парични стратези, определящи лихвената политика, все още държат на спад на основната лихва с поне 75 базови пункта до края на 2024-а – до 4.6 процента.

Федералният резерв повиши прогнозата си за тазгодишния икономически растеж на Съединените щати от декемврийските 1.4% на 2.1 процента. И намали от 4.1 на 4 процента равнището на очакваната безработица – доста близко до февруарските 3.9 процента.

Същевременно, паричните стратези прогнозират, че лихвените проценти ще останат малко по-високи през 2025-а и 2026-а защото растежът и пазарът на труда ще останат силни и новото им предвиждане е за понижение на лихвата с 0.75% през 2025-а вместо с предишния 1% – до под 4 процента.

Американските централни банкери коментират през последните месеци, че очакват да намалят лихвените проценти през тази година защото инфлацията се забавя забележимо, а това означава, че не се налага агресивно натискане на спирачките на стопанството. Високите лихвени проценти потискат търсенето като повишават разходите за кредитиране на покупките на къщи или за разрастване на бизнеса, което води до верижна реакция, протичаща през икономиката и охлажда пазара на труда.

Докато паричните стратези се опитват да решат кога и с колко да свалят високите лихви, те трябва да балансират два ключови риска. От една страна искат да държат лихвените проценти достатъчно дълго, за да се уверят, че инфлацията е овладяна напълно. От друга се старят да не ги оставят високи прекалено дълго, което би довело до нежелани поражения на икономиката.

По време на пресконференцията след края на съвещанието на 20 март председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл отбеляза, че “би било подходящо да започнат да премахват” ограниченията на политиката по някое време, но кога точно ще започнат лихвените редукции все още не е ясно, поне докато инфлацията не се доближи до целевите 2% годишно.

Американските централни банкери са обсъдили и плановете си за портфейла от облигации в банковия баланс. И макар да няма официално решение по въпроса, Пауъл е посочил, че би било подходящо да забавят “много скоро” вталяването на баланса си. За да гарантират по-гладък преход и да намалят възможността от пазарен стрес на паричните пазари. Балансът на Федералния резерв се разду по време на пандемията в резултат на купените от банката огромни количества облигации, целящи да стимулират икономиката. В момента институцията иска да редуцира тези вложения до по-нормални равнища, за да не играят толкова голяма роля на финансовите пазари и същевременно да не ги стопяват прекалено бързо, за да не станат пазарни сътресения.

Щатските борсови индекси продължиха да поскъпват след огласяването на решението на американските парични стратези. Щатският долар поевтиня към валутната кошница от основните си търговски партньори, а доходността на щатските дългови книжа тръгна надолу.

Широкият щатски борсов индекс S&P 500 постигна ръст от почти 1% и надхвърли 5200 пункта, а високотехнологичният NASDAQ 100 повиши пазарната си оценка с 1.25 процента. Щатският се понижи до 1.0922 за едно евро. Доходността на двегодишните щаски ДЦК, които са най-чувствителни на лихвената политика, се понижи до 4.6%, а на десетгодишните облигации се задържа на 4.27 процента.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст