За битите и небитите – поуки от провала на ПП-ДБ

ПП-ДБ, Президентство консултации ПП ДБ Николай Денков Христо Иванов Кирил Петков

В Библията пише: „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му: (1) надменни очи, (2) лъжлив език, (3) ръце, които проливат невинна кръв, (4) сърце, което крои лоши замисли, (5) нозе, които бърже тичат да вършат зло, (6) неверен свидетел, който говори лъжа, (7) и оня, който сее раздори между братя”. (Притчи 6:16-19)

Както и други библейски текстове, цитираният по-горе звучи изключително актуално предвид начина, по който бе управлявана България през последните девет месеца. Има и други мъдрости, които изглеждат съвсем на място, например „Човешко е да се греши, сатанинско е да се упорства в грешката“ или „За един бит двама небити дават“ внушават, че хората са способни да се разкайват и да извличат уроци от своите грешки (и от грешките на другите). В нашия случай, да се очаква, че ПП-ДБ са способни на това е, меко казано, нереалистично.

Но може би систематичният преглед на възникването,

възхода и падението на коалицията на „добрите сили“

би бил полезен както за част от обществото, така и за потенциалните нови участници в политическите процеси у нас. Старите играчи (системните партии) нито могат, нито искат да направят подобни изводи. В интерес на истината, ПП-ДБ правеха като тях, само че по-глупаво, нахално и некомпетентно.

Да започнем с изначалната грешка. ПП, заедно с присъединилите се към тях ДБ, тръгнаха на поход към властта със „сърце, което крои лоши замисли“. Истинските им цели и намерения бяха прикривани с „лъжлив език“; в интерес на истината трябва да признаем, че в началото измамният образ на образовани млади идеалисти, борещи се за правда и справедливост, изглеждаше подкупващо достоверен. Той можеше да бъде поддържан още известно време, ако не бяха вече пословичната самоувереност („надменни очи“) и пакостлива прибързаност („нозе, които бързо тичат да вършат зло“) на златните момчета и момичета.

Тук несъмнено

трябва да прибавим още една слабост,

кой знае защо пропусната в Светото писание – глупостта. Само архи-глупаци са способни да обсъждат „хитрите“ си планове в открита дискусия в интернет. При ПП-ДБ тази особеност се оказа не само силно изразена, но и заразна. Дори уж образован и начетен човек като бившия премиер Денков (цял професор и академик!) се изхитри за няколко месеца да изговори нелепости за цял „научен“ труд.

Но, дори да бяха по-умни и по-търпеливи, ПП-ДБ пак бяха обречени на провал. Само че не защото тръгнаха да се надиграват с по-умели и опитни злосторници от тях (както каза един коментатор, „поискаха да откраднат гърнето с мед на мечката“). А защото съзнателно искаха да ограбят и употребят надеждата на много хора за промяна – нещо, в което не можем да упрекнем системните, клиентелистки партии. Ясно е, че българските политици лъжат много и постоянно, но дори и за тях има някои „червени линии“ в лъгането, пресичането на които е крайно нездравословно. По принцип прилагането на маркетинговия подход в политиката не води до нищо добро, но в приложения вариант „да излъжем всички, за да вземем всичко“ начинанието бе направо самоубийствено.

Нека припомним „за протокола“ как започна всичко. Петков, Василев и Денков влязоха под кожата на президента и яхнаха неговата популярност. Без подкрепата на Радев (към определен момент логична предвид логиката на предизборната ситуация) ПП нямаше да имат и половината от гласовете през 2021 година. Проблемът не бе в това, че имаше предизборно сътрудничество, а в лъжливото

имитиране на съвпадение на политически ценности и цели.

Именно това е значението на прословутия израз „ала-бала покрай президента“. Истината е пределно проста: ПП съзнателно измамиха Радев, че са съмишленици; в момента, в който влязоха във властта, показаха истинската си природа.

Това бе втората им груба грешка. Помислиха, че са си изтъкали платното и ритнаха кросното. Ако бяха малко по-умни и търпеливи, щяха още известно време да имитират разбирателство и така да продължат да паразитират върху авторитета на президента, докато се окопаят по-здраво във властта. За негов късмет прибързаха, в противен случай репутационните му щети (които и сега са значителни) щяха да бъдат непоправими. По този начин само два месеца след влизането в управлението ПП загубиха поне половината от избирателите си („посяха раздори между братя“) и на практика ликвидираха перспективата да бъдат политическа сила със самостоятелна тежест. Коалицията с ДБ стана неизбежна. Досега на преден план бяха изтъквани ползите от това сдружаване, но идва време за консумиране на негативите. По редица причини раздялата между партньорите изглежда все по-вероятна, а основният потърпевш ще бъдат ПП.

Третата грешка (по-скоро слабост) на Кирил, Асен и сие бе тоталната

неспособност да контролират публичното си поведение.

Отново поради самоувереност и надменност те смятаха, че продължават да са народни любимци и поради това всеки гаф ще им бъде прощаван. Заредиха се скандал след скандал – първо един на три дни, после три на ден. Само за една година отенъците на обществените реакции към изцепките им изминаха иначе дългия път от снизхождение към неопитните младежи до подигравки, възмущение и откровена ненавист. Това вероятно бе неизбежно предвид същностната природа на шарлатаните и техните дела, но ПП направиха възможното и невъзможното да бъдат намразени за рекордно кратко време.

Четвъртата грешка бе

опитът да се надиграват и надлъгват с много по-опитни играчи

и лъжци от тях. Вместо да изработят проста, праволинейна и публично разбираема тактика, заложиха на шикалкавене, увъртане и отлагане. Не осъзнаха, че в контекста на бързо нарастващата обществена критичност техните обяснения и предложения стават априори губещи.

Накрая, петата грешка на ПП-ДБ бе глупавият и напълно разгадаем блъф със слаби карти. С наближаването на ротацията и за слепите бе видно, че Борисов и Пеевски няма как да бъдат притиснати – нито с избори, нито с „Магнитски“ или друго „западно“ наказание, нито с медийни кампании. Ако не друго, „добрите“ момчета и момичета можеха да избегнат поне публичното унижение в последните дни на агонията на сглобката.

Списъкът може да бъде продължен. Сигурно е, че един ден последните години и особено деветте месеца на управлението на сглобката ще намерят място в една политическа христоматия в рубриката „Не правете като тях“. Основната поука е, че предлагането на менте-политици и менте-политика е обречено начинание.    

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст