Дежурните „правозащитници“ скочиха в подкрепа на Димитър Стоянов – журналист от Bird.bg, който участва в улична свада и бе задържан за хулиганство и заплаха с оръжие. Според тях свободата на словото е в смъртна опасност, защото бият журналисти. Случаят обаче е малко по-различен – по-скоро психичното здраве на някои журналисти е в опасност.
Запис от охранителни видеокамери, разпространен от Би Ти Ви, показва ситуацията на 22 април в кв. “Хаджи Димитър”, при която Стоянов и мъж, който се оказа служител на НАП, влизат в конфликт. Причината, както бе установено по-късно, се оказа
забележка за неправилно паркиране.
От записа се вижда как Стоянов спира колата си на тротоар, слиза и пресича към отстрещния тротоар. Там е пресрещнат от мъж, който върви право към него, а журналистът го отблъсква с ръце. Междувременно, спрелият на аварийки автомобил е преместен и от него слиза жена. Следва размяна на удари между Димитър Стоянов и служителя на НАП (който по никакъв начин не личи да е на държавна заплата и да е на работа, защото “униформата” му е като на шахматистите пред Народния театър). В свадата се намесва и слязлата от автомобила жена. След това тя и Димитър Стоянов се отдалечават, служителят на НАП тръгва след тях, а…
журналистът вади пистолет и го насочва срещу “врага”.
Журналистът бе привлечен под наказателна отговорност за хулиганство и заплаха с оръжие, защото той е извадил боен пистолет на обществено място, нанесъл е множество удари с крака и ръце в областта на главата и тялото на П.Л., отправял е множество обидни квалификации по адрес на мъжа и се е заканил, че ще му разбие главата.
„Имах два избора – или да вляза и да го ритам, докато шава, или да туширам конфликта, защото очевидно той не разбира от дума. Реших, че е по-добре да го респектирам“, разказа Димитър Стоянов.
Не знам дали журналистите са в опасност, но
психичното здраве на някои от тях със сигурност е.
Дори от страх за живота си да ходи въоръжен до зъби, журналистът няма право да размахва пистолет из софийските улици като в бар в Дивия запад. Да извадиш оръжие срещу невъоръжен човек е престъпление, което би трябвало се наказва със затвор. Освен това, ако има проблем с гнева и е с лабилна психика, чудно как Служба “КОС” на МВР му е разрешила да припари до огнестрелно оръжие.
Ни в клин ни в ръкав, главният редактор на сайта Bird.bg Атанас Чобанов обвърза случая с подготвян от медията материал за зетя на вътрешния министър Калин Стоянов.
Миналата седмица стана известно, че Стоянов съди медията за 65 000 лева. Какво общо има размахването на оръжие с работата на медията не става ясно.
Другата седмична нелепост е
постъпката на бившия вътрешен министър Бойко Рашков,
който в сряда се ядоса на двама ютюбъри, имащи себе си за журналисти. Скандалната случка се разигра след заседанието на временната комисия за скандала в Агенция “Митници”, а провиненията на Рашков бяха, че цапардоса телефона на единия – Николай Караколев, и за малко не удари с чадъра си другия – Симон Милков.
По-рано депутатът отказал да отговори на ютюбъра Милков за евентуалните му връзки със сочените за контрабандисти Стефан и Марин Димитрови, както и дали се притеснява, че ще се озове в ареста “като приятеля му Живко Коцев”. След което… започнало такова преследване по стълбищата на Народното събрание, че на човек ум да му зайде. В един момент депутатът от ПП-ДБ не издържал, вдигал чадъра си и се заканил: “Ще те млатна, бе ей. Защо ме снимаш, бе? Не искам да ме снимаш!”
Разбираемо е, че преследването по коридорите е досада, но депутатите са публични личности и работата им предполага да отговарят на журналистически въпроси, дори и да им е много неприятно. Колкото до въпроса
кой кой е и дали трябва да бъде пускан в парламента,
само защото се е представил за журналист (или пък защото депутат от благосклонна политическа сила му е извадил пропуск), това вече е работа на парламентарната администрация. И е въпрос не на двойни и тройни, а на петорни и шесторни стандарти.
Така че, няма защо да се чудим на какво се дължи агресията и безхаберието в обществото. Казал го е народът още преди сто и двеста и кусур години – каквото повикало, такова се и обадило!
