Китай трябва да продължи да редуцира вложенията си в щатски държавни ценни книжа, отчасти за да отслаби потенциалното надмощие на Вашингтон над азиатсикя си съперник, посочва в статия, публикуван от изданието на китайския Институт по съвременни международни отношения (CICIR) Ди Донгшенг – заместник декан на катедрата за межуднародни проучвания на университета “Ренмин”. Според него, огромното количество американски активи, които притежават китайските власти “се превръщат все повече в заложници, които пречат за опазването на националния суверенитет”. Ученият цитира и китайския президент Си Дзинпин, акцентирал върху съхраняването на “териториалната цялост в условията на невижданите от 100 години насам промени” в глобалния пейзаж”.
Донгшенг посочва замразяването на руски активи от съединените щати след разпореденото от Москва пълномащабно нахлуване в Украйна през 2022-а като част от дългосрочния модел на американските действия, създаващ предизвикателства за чуждестранните инвеститори. Той се връща и до Първата световна война и конфискуването на германско имущество от Съединените щати, както и заплахата за японски активи по време на Втората световна война, успоредно с повсеместните арести на американски граждани от японски произход. Всичко това доказвало, че “готовността на САЩ да опазва имуществените и човешкитe права е просто мит”.
Въпреки че признава, че американските ДЦК в момента имат по-висока възвръщаемост от техните китайски конкуренти, Донгшенг изтъква също, че тя от дълго време е занижена и че доходите, които получава Пекин, са по-ниски от тези на американските инвеститори в Китай.
Китайските вложения в американски облигации намаляват от няколко години и през октомври 2023-а паднаха до най-ниското си равнище от 2009-а насам. Азиатският колос е вторият по големина собственик на щатски ДЦК след Япония.
Много развиващи се пазари увеличиха инвестициите си в американски държавен дълг като защита срещу глобални финансови турбуленции. Пекин от години също ги качва защото купува щатски долари, за да повишават валутния курс на зелените пари към националната валута – тактика, която критиците определят като предназначена да съхрани конкурентната мощ на китайските износители.
Ученият твърди, че Китай вече няма нужда от огромни чуждестранни резерви благодарение на икономическите реформи, направени у дома. “По-високите колебания на валутния курс или скромно надценяване на юана няма да окажат значим натиск върху китайския износ”, пише Донгшенг. Той допълва, че ниският клас промишлени продукти е бил заместен от производството на стоки със среден до висок клас като електрически автомобили, батерии, дронове и нови енергийни продукти, които не се влияят толкова силно от равнищата на валутния курс.
Донгшенг смята също, че големи доларови резерви не са необходими при възходящ натиск на американската валута по отношение на китайския юан, защото “силните конкурентни позиции на Китай означават, че валутният курс скоро ще се повиши”.
:Коментарите на учения привлякоха световното внимание през 2020-а когато “Фокс нюз” цитира негова реч, в която се твърдяло за китайско влияние върху избрания по онова време президент на САЩ – Джо Байдън. По-късно тя била премахната от китайските социални медийни платформи.
