Сред всичките шест групи на Европейското първенство по футбол в Германия най-интересна и равностойна се оказа група “В”, която събра три гранда, всеки от които очаква да се изкачи много високо – националните отбори на Испания, Хърватия и Италия. А албанците им правят компания, обречени, въпреки доста силния състав, който имат, за да бъдат възприемани като явни аутсайдери в подобен квартет.
Италия започва защитата на титлата срещу Албания. Срещата им е от 22 часа на стадион “Сигнал Идуна Парк” (бивш “Вестфаленщадион”) в Дортмунд, Северен Рейн-Вестфалия. На него играе домакинските си срещи отбора от “Борусия” – Дортмунд. Правата върху името на стадиона се държат от застрахователната компания “Сигнал Идуна Груп”. Това е една от най-известните в Европа футболни арени, а вестник “Таймс” го обяви за най-добрия футболен стадион, заради неповторимата му атмосфера. Капацитетът на съоръжението е за 65 849 зрители. А теренът е с размера 105 х 68 метра. Съдия на срещата е германецът Феликс Цвайер.
Италия има десет участия на европейско първенство и две титли,
включително и от 2020 година.
Албания има едно участие на континентален шампионат, но за сегашния спечели първото място в квалификационната си група.

Тази група е Клондайк от всевъзможни интересни теми, които са изкушаващи да бъдат обсъдени.
Италианският национален отбор, настоящият шампион на континента. Преди този шампионат “Скуадра адзура” се оказа в приблизително същата ситуация, в която беше преди този, който й донесе златото преди четири години. Зад гърба й беше неочаквано провалена квалификация за Световното първенство, което провокира доста радикално кадрово и смислово преструктуриране. Сега вместо Роберто Манчини
начело на италианския национален отбор е Лучано Спалети,
който се опита да внедри в новия отбор футбол, подобен на този, който “Наполи” показа през магическия минал сезон, с акцент върху лекотата и ефирността. Досега тази формула работи с различна степен на успех, но все пак имаше някои признаци, които показват, че Спалети се придържа към правилния вектор.
Може би на Европейското първенство те ще станат още по-очевидни, ако например Джанлука Скамака, който даде невероятен край на сезона в “Аталанта”, оправдае напредъка си. С изобилие от готини и фини халфове като Николо Барела и остри крила като Федерико Киеза, италианският национален отбор през последните години, подобно на испанците, изпитваше ужасна липса пред истински, “чистокръвен” нападател. Джанлука Скамака напомня за това.
Не е трудно да си представим коя зона причинява досадно главоболие на Лучано Спалети в навечерието на шампионата. Доскоро изглеждаше, че той определено не трябва да се притеснява за защитата. Надеждният вратар Джанлуиджи Донарума беше на вратата, а пред него имаше добре изиграна комбинация от “Интер”. Тези момчета – Алесандро Бастони, Матео Дармиан, Франческо Ачерби, се чувстват един друг в играта си. Но контузията на Ачерби унищожи връзката.
Албанците се оказаха част от тези могъщи отбори в група “В”.
Всъщност във всяка друга група шансовете им да пробият в плейофите (а както знаете, възможно е да влязат в 1/8-финалите на европейското първенство и от трета позиция) биха изглеждали доста реални. Те имат добри квалификации зад гърба си и достойни играчи са в различни футболни първенства, включително италианското. Има и такива, които като защитника Елсеид Хисай от “Лацио” не са последната фигура в бележития клуб. И играта е доста модерна – с натиск, отработени стандарти. Но в такъв квартет албанците са с ранг на явен аутсайдер, което обаче не означава, че изобщо не трябва да разчитате на изненади от тях.