Правителството на Унгария в Будапеща ще настоява банките, енергийните дружества и мултинационалните корпорации да правят вноски в отбраната, заяви на 8 юли началникът на кабинета на премиера Виктор Орбан – Гергели Гуляс. Той посочва, че всяка международна компания, която реализира извънредни печалби в резултат на сегашните „военни“ условия, трябва да има принос във финансирането на държавния отбранителен фонд.
Унгарските кредитни институции също печелят добре след като централната банка на страната качи лихвите, подобно на всичките си европейски партньори, за да спре инфлационния набег. В момента лихвените проценти в Унгария са сред най-високите в Европейския съюз. Доходите на енергийните фирми пък са скочили след ръста на цените електроенергията заради войната в Украйна.
След нахлуването на руски войски на украинска територия през февруари 2022-а Будапеща отказва да изпраща оръжия на Киев и поддържа икономически отношения с Москва. Орбан се срещна с руския президент Владимир Путин на 5 юли, въпреки възраженията и обвиненията на Брюксел, а на 8 юли е на посещение в Пекин, където разговаря с китайския президент Си Дзинпин. Това, според унгарския премиер, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС до края на годината, е „мирна мисия“, започнала с изненадващата му визита в Украйна в началото на миналата седмица.
Правителството на Орбан се бори с бюджетни дефицити, надхвърлящи повече от два пъти таваните на ЕС, заложени в Пакта за стабилност и растеж: недостигът е средно 7% от БВП през последните четири години.
Гуляс обяви мерките след края на правителственото съвещание на 8 юли като част от „антивоенния план за действие“. Той предвижда запазване на данъците върху свръхпечалбите на търговските вериги и на мултинационалните корпорации през тази година, вместо очакваната им отмяна, като част от вноските ще отиват в т. нар. „отбранителен фонд„. Държавата ще облага също банковите трансакции по обмен на чуждестранна валута и ще повиши комисионните на преводите.
Налог ще плаща и унгарската петролна и газова компания MOL, която управлява рафинерии в Унгария, Словакия и Хърватия, и която е най-големият източник на доходи за хазната. Тя задоволява основната част от унгарското потребление на черно злато от внос от Русия през петролопровода „Дружба“. Допълнителния данък, с който беше обложена през 2023-а, източи почти цялата й миналогодишна печалба от по-евтиния руски суров петрол.
