Най-големият пенсионен фонд на Норвегия KLP Pension обяви на 30 юни, че ще извади от инвестиционния си портфейл акциите на две компании от отбранителния бранш, които продават оборудване на израелската армия, защото то може да се използва за войната в Газа. Става въпрос за щатската Oshkosh Corporation, която произвежда основно камиони и военни превозни средства, и германската промишлена фирма Thyssen Krupp, чиято продукция варира в широки граници – от асансьори и промишлени машини до военни кораби.
Основаният през 1949-а KLP е управлявал активи за 114 млрд. щ. долара през първото тримесечие. Той е публичен пенсионен фонд, собственост на общините и фирмите от държавния сектор и има пенсионна схема, покриваща около 900 хил. души, мнозинството – общински служители.
KLP е взел решението си за отказ от акциите на американската и германската компания след доклад на ООН от юни 2024-а, идентифицирал играчите, снабдяващи с оръжия Израелското министерство на отбраната, които са използвани в Газа. След разговори с ръководителите на двете групи, пенсионният фонд е стигнал до заключението, че те „нарушават“ инвестиционните му насоки и критериите, свързани с „продажбата на оръжия на държави във въоръжени конфликти, които ги използват по начини, представляващи сериозни и системни нарушения на международното право, уреждащо конфликтите“. Поради което е решил да ги изключи от инвестиционния си портфейл.
Международният криминален съд, от своя страна, издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и на бившия министър на отбраната Йоав Галант за предполагаеми военни престъпления в Ивицата Газа. Израелското правителство отхвърля обвиненията и твърди, че поведението му в конфликта е съобразено с международното законодателство.
Преди 16 юни KLP е притежавал акции за около 19 млн. норв. крони (1.8 млн. щ. долара) в Oshkosh, които е продал, и за грубо 10 млн. крони (1 млн. щ. долара) в „Тисен Круп“.
Хамас атакува Южен Израел на 7 октомври 2023-а, убивайки 1200 души, основно цивилни, и пленявайки други 251, разпалвайки войната в газа, която продължава вече почти 20 месеца. От тогава насам са бил убити повече от 55 хил. палестинци, по данни на здравното министерство на територията, а големи части от нея са в руини.
Решението на KLP е част от по-широка кампания на активисти за опазване на човешките права, които настояват финансовите фирми и потребителите да да се отказват или да бойкотират фирмите, свързани с Израел. В Норвегия тази компания открои държавния фонд Norges Bank Investment Management – най-богатият в света, управляващ активи за 1.9 трлн. щ. долара, който е инвестирал в книжа на стотици израелски компании. Фондът в миналото изключваше фирми заради връзките им с израелската окупация на Западния бряг.
В момента държавният фонд, който се пълни от приходите от износ на суров петрол и природен газ и който има вложения за почти 1.65 трлн. долара по света, също е под натиск да се откаже от дружествата, обвинени, че подпомагат израелците във войната им в Газа и в продължаващото изграждане на селища на Западния бряг. Въпреки това, в началото на юни норвежкият парламент отхвърли предложенията за затягане на правилата за инвестициите на фонда във фирми, развиващи дейност на Западния бряг. 88 от законодателите са гласували против мярката, и само 16 за нея.
Това не е първият случай, в който пенсионният фонд се е разграничавал от компании, свързани с потенциални нарушения на човешките права. През 2021-а KLP ликвидира вложенията си в 16 фирми, между които и телекомуникационния гигант „Моторола“, в основа на заключение, че са свързани с незаконните израелски селище на окупирания Западен бряг. През същата година фондът се раздели и с индийската простанищна и логистична група Adani Ports заради отношенията й с военното правителство на Мианмар.
През лятото на 2024-а KLP ликвидира инвестицията си в американската фирма „Кетърпилар“ с основание, че военните и местните компании на Израел правят корекции на булдозерите на компанията и впоследствие ги използват в окупираната палестинска територия.
Последните мерки следват поредицата от подобни решения на няколко големи инвестиционни фондове в Европа, прекъснали отношенията си с израелски компании за участието им или във войната в Газа или заради връзките им с незаконните еврейски селища на Западния бряг.
През май Норвежкият държавен фонд обяви, че се разделя с израелската Paz Retail and Energy заради участието й в снабдяването на инфраструктурата и доставките на гориво за незаконните израелски селища. През декември 2024-а пък ръководителите на дружеството продадоха всичките си акции в друга израелска фирма – Bezeq, заради услугите, които предлага на същите окупирани територии.
Други пенсионни и държавни фондове също се дистанцираха през последните години от компаниите, обвинени за съдействие в незаконната окупация на Западния бряг или за войната в Газа. През февруари 2024-а най-големият датски пенсионен фонд загърби няколко израелски банки и компании заради опасения, че инвестициите му могат да се използват за финансиране на тези незаконни деяния на Западния бряг. Шест месеца по-късно най-големият пенсионен фонд на Обединеното кралство Universities Superannuation Scheme обяви, че ще продаде всичките си вложения от 101 млн. щ. долара, обвързани с Израел, заради войната в Газа под натиска на членовете си.
