В най-новия брой на списание Banker Special (бр. 80) имате възможност да прочетете разговора с Михаил Кръстев – предприемач и собственик на МЕТАТРОН – един от най-успешните български бизнесмени за последните 30 години. Компанията му МЕТАТРОН е изградила повечето фасади на сгради в София и окачените тавани вътре в тях. Преди 20 години решава да създаде частно училище по математика. Самият той е възпитаник на Софийската математическа гимназия и на Техническия университет в София. В разговор с Милен Стаматов той споделя виждането си за бъдещето на образованието в България. Публикуваме го без съкращения.
Г-н Кръстев, Вие сте предприемач с дългогодишна кариера и суперуспешни бизнес начинания. Защо преди 20 години решихте да създадете частно училище по математика?
– Самата идея да създадем училище се появи, след като аз вече бях създал успешен бизнес. Завършил съм най-елитното математическо училище в София, в което ни създаваха култура към живота, ценностна система. Ние нямахме „учители“ и „преподаватели“. Имахме „даскали“. Те ни даваха общ поглед върху живота. За съжаление, това беше последното поколение „даскали“.
Когато вече и аз имах деца – това беше през 90-те години, настана тотален срив на ценностната система. Тотална девалвация на всичко смислено. Хората се объркаха. В процеса на изграждане на нова ценностна система и при новия социален строй, който построихме, имаше вакуум.
За огромна моя радост, се оказа, че има страшно много родители и много хора, които са мои съмишленици. Да си подстриган, да си с униформа, да си дисциплиниран, да учиш – мнозина започнаха да припознават именно този модел, да му гласуват доверие и да инвестират в него.
Това не беше само показност. Ако се върнем в народопсихологията на българина, ако сме чели достатъчно Елин Пелин и Йордан Йовков, българинът има традиционно генетично заложено в себе си да си продаде нивата, за да си изучи детето.
– Както се разказва в приказките, приказката на Михаил Кръстев се случва наяве. Кани най-любимата си, може би по-подредена съученичка за партньор – Марияна. В този момент както казва той „ми беше потръгнало финансово и заедно го направихме“. Михаил Кръстев изцяло инвестира и поема риска за целия проект. Ражда се Първа частна математическа гимназия (ПЧМГ). След няколко години се появява и логичното продължение – частно средно училище “Питагор”. Към днешна дата, Училище по математика “Питагор” е сред най-добрите училища по математика в България!
– Не се съобразявахме с никакви авторитети! За нас приоритет беше да имаме умни деца, за да ги правим още по-умни. Не сме бързали заникъде. Не е било с цел печалба. Беше дори леко егоистично: “Къде ще изучим нашите деца? Значи трябва да си създадем училище!”
На петата или на седмата година зададох въпроса: „За тази година какъв ни е бюджета? Колко трябва да дам още?“. „Ами, нищо – казва Марияна – Успяваме да се самоиздържаме“.
Да си ”на нула” с частно училище на седмата година е „Уау!“. Не изкарваш нито една стотинка, но поне повече не харчиш, а продуктът е на лице.
След което, за добро или лошо, Михаил Кръстев си налага самозабрана – “моите деца няма да учат в моите училища!“ Колкото и да звучи като лоша реклама: „Ти като си собственик и си го направил, защо твоите деца не учат в твоето училище?”
– И отговорът е много прост: така ще им създам изключително погрешна представа за живота. Ще ходят гордо по коридорите и ще казват: „Това е на тати!“. Ще живеят в парник, под похлупак и няма да знаят какво е истинският живот.
И така – моите деца влязоха във френския лицей и в други училища, където ходех на родителски срещи, за да ми дърпат ушите, когато правеха бели! Нищо, че бях създал по-добро училище от това, в което учеха.
Но се изградиха като личности, гледайки в очите истинския живот. Научиха се да се борят, да отстояват позициите си и си изградиха ценностна система.
Вие самият сте завършили математическа гимназия и сте инженер по образование. Какви ценности, според вас, изгражда математиката и с какви мечти и амбиции се заехте с едно от най-отговорните и сложни начинания – бъдещето на децата ни?
– Много хора се объркват. Математиката не е аритметика. Аз не смятам много добре. Математиката е философия. Тя е начин на мислене. Замисли се: какво е решаването на една задача? Как е задача на английски? „Проблем“, да.
Животът постоянно ти поставя ”проблеми” и е необходимо да излезеш с някакви решения.
Ежедневно решавайки някакви задачи, създаваш рефлекс да излизаш с решения. Имаш 45 минути контролно, олимпиада…
При проблем обикновено хората изпадат в ступор: дори и при най-елементарния – те просто блокират. Докато математикът го е оттренирал. Това му е втора природа – да реагира. Той не се притеснява. Той не блокира от това, че някой му е поставил задача. Той знае, че задачата е за решаване! Не страда и не гледа в една точка. Взима си моливчето и намира решение.
Аз винаги съм имал съвсем различен поглед към математиката. След Първа частна математическа гимназия създадох и частно средно училище “Питагор”.
От децата, които излизат от „Питагор“ или от ПЧМГ, може и нито едно да не стане професионален математик, но всяко е подготвено за живота! И може да си решава проблемите. А от един момент нататък – не само собствените. Може да решава и чуждите проблеми – и тогава вече става лидер!
Да, ние създаваме лидери. Изграждаме ценностна система.
Какво друго се прави в нашето училище? Има дисциплина. Част от ценностната система и културата. Има униформи. Това е култура на обличане. Има хранене. Това е култура на хранене. Ние не създаваме интроверти, които по цял ден решават квадратни уравнения на ум. Каква е ползата от това?
Имаме невероятен екип от учители, доктори на науките и професори по математика, изумителни специалисти по български и чужди езици, по природни науки, чудесни специалисти по спорт. Имаме страшно много реализируеми идеи. И ще изненадаме децата, родителите и обществото. Защото стъпвайки на традиционното, ние сме с една крачка пред бъдещето.
