Още през 5-ти век преди новата ера Платон пише, че „добрите граждани не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят“. В този смисъл ефективността на законите винаги е спорна, а понякога и мотивите, които стоят зад приемането им.
Депутатите от управляващото мнозинство и партия „Възраждане“ подкрепиха в парламентарната правна комисия законопроекта на „Има такъв народ“ за промени в Наказателния кодекс, които предвиждат строги наказания за разпространение на информация за личния живот на някого без неговото съгласие. Промените включват санкции при нарушение като лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2000 до 5000 лева. В особено тежки случаи, наказанието може да достигне от 2 до 6 години затвор и глоба от 3000 до 8000 лева.
Подобни законови промени през годините са предлагани и от ВМРО, но от ГЕРБ досега никога не са се съгласявали да ги подкрепят.
Според законопроекта, информация за личния живот включва данни за лични, семейни, интимни отношения или здравословно състояние на физическо лице. С промените се предлага и използването на специални разузнавателни средства за установяване и разследване на тези престъпления.
ИТН твърди, че гражданските дела за разпространяване на фалшива информация и оклеветяване вече са недостатъчен инструмент, защото динамичното развитие на технологиите налага включването на прокуратурата в цялата тази работа. В дигиталната ера, където информацията се разпространява бързо и лесно, строгите наказания, според партията на Слави Трифонов, могат да помогнат за намаляване на киберпрестъпленията, свързани с кражба и разпространение на лични данни. От друга страна, целта на заплахата със затвор е обвиняемият да не се отърве само с административна санкция.
Парадокс е, че самият Слави Трифонов беше осъден заради песен за Лена Бориславова, която беше препълнена с вулгарни намеци за личния ѝ живот.
А иначе, на пръв поглед изглежда, че мяркат е създадена да защити личната неприкосновеност на публичните личности и да ги спаси от жълтата преса. Не веднъж сме се натъквали на нелепи заглавия, като например „Шок! Х е болен от рак и умира“ или „Бомба! У остави мъж и деца и избяга с любовник в Дубай“. В такива случаи потърпевшият и да успее да докаже, че тази информация е измислица, щетата вече е нанесена.
Опасенията на критиците обаче са, че ако подобен текст влезе в Наказателния кодекс без ясна аргументация, прокуратурата и съдилищата ще получат основание да вкарат в затвора и журналисти, които разследват конфликти на интереси и заплетени корупционни схеми.
Впрочем и в момента политиците могат да заведат гражданско дело срещу тези, които разпространяват лъжлива или опозоряваща информация за личния им живот. Така че предлаганите от ИТН промени предизвикват сериозни дебати относно баланса между защитата на личния живот и свободата на словото. В крайна сметка работата на журналистите е да търсят и отразяват истината, както и да разобличават корупцията и несправедливостта. Прекомерните ограничения водят към цензура и автоцензура.
Разкриването на лична информация понякога може да служи на обществения интерес, например при разследвания на корупция или злоупотреби с власт. И няма ли строгите наказания да станат причина за скриването на някои важни факти от обществото?
Ако депутатите се стремят да служат на гражданите, а не на политиците, би трябвало законът да предоставя достатъчно гаранции за защита на личния живот, без да ограничава неоправдано журналистическата работа и свободата на изразяване.
