Надеждите на датския премиер Мете Фредериксен да превърне нарасналата народна подкрепа, на фона на решителната ѝ опозиция срещу Доналд Тръмп, в допълнителни гласове за партията си, не се сбъднаха. На предсрочните избори на 24 март управляващите социалдемократи спечелиха мнозинството от гласовете, но също така постигнаха най-лошия си резултат от 100 години.
Това е така, защото датчаните дадоха приоритет на нарастващите разходи за живот, с които настоящите власти очевидно се борят да се справят, пред успехите на правителството във външната политика. Сега формирането на нова управляваща коалиция ще бъде изключително трудна задача за нещастните победители.
48-годишната Мете Фредериксен встъпи в длъжност като министър-председател през 2019 г.,
превръщайки се в най-младия лидер в историята на Дания по време на първите си избори. Но към края на втория си мандат Социалдемократическата партия, която тя ръководи, изпитваше затруднения. През ноември 2025 г., на общински избори, социалдемократите загубиха контрол над столицата Копенхаген за първи път от близо 100 години и претърпяха значителни електорални загуби в няколко други местни съвета, което предизвика сериозни разговори в цялата страна за предстоящия крах на партията.
Въпреки това, до януари, на фона на заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да завземе автономната датска територия Гренландия със сила и решителния отговор на Фредериксен, подкрепата за премиера рязко нарасна. През февруари тя обяви предсрочни избори, вярвайки, че решителната ѝ външна политика ще си върне подкрепата на всички социалдемократи.
Както обаче стана ясно сутринта на 25 март, денят след общите избори, това изчисление се оказа неоснователно. Докато
социалдемократите отново спечелиха мнозинство от гласовете (21,9%), техният дял спадна в сравнение с предишните избори,
на които си осигуриха 27,5 процента. Това не само намали мандатите на партията от 50 на 38 места, но и отбеляза най-лошия ѝ резултат от над 100 години.
Зелената левица се класира на второ място, получавайки 11,6% от гласовете, затвърждавайки предишния си резултат. Крайнодясната Датска народна партия също завърши пета (9,1% от гласовете в сравнение с едва 2,6% през 2022 г.).
Дясноцентристката либерална партия „Венстре“, водена от датския министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен, се класира на трето място с 10,1%, което също е най-лошият ѝ резултат досега. Либералният алианс получи 9,4% от гласовете, а центристките умерени – 7,7 процента. Като цяло 12 партии – тоест всички, които се стремяха да влязат в парламента – преодолеха прага за влизане в парламента, подвиг, невиждан в Дания от 1953 г., когато беше въведен избирателният праг.
По този начин управляващата партия претърпя удари както отляво, така и отдясно.
Макар че одобряваше позицията на Мете Фредериксен по отношение на Гренландия и Украйна (това бяха нейните „силни страни“, които премиерът подчертаваше по време на предизборната кампания), избирателите очевидно бяха недоволни от нейното справяне с вътрешните въпроси.
Някои от нейните леви поддръжници бяха разочаровани от строгата ѝ имиграционна политика,
докато много центристки избиратели вероятно я смятаха за некомпетентна по икономически въпроси, особено предвид постоянното покачване на разходите за живот. Когато се кандидатираха за поста, социалдемократите обещаха например да въведат „данък върху богатството“, за да финансират редица социални проекти – идея, която се хареса на левите избиратели, но беше негативно приета от датските бизнес среди.
Премиерът обаче реши да не прави трагедия от своята по същество пирова победа.
„Съжалявам, че не получихме повече гласове. Надявах се и на по-добър резултат“, призна тя след обявяването на резултатите от изборите. Но бързо добави: „Трябваше да се справим с война, бяхме заплашени от американски президент и през тези почти седем години делът ни на гласовете е спаднал с четири процентни пункта – мисля, че това е нормално.“
Въпреки това политическата ситуация в Дания стана значително по-сложна след резултатите от изборите. Нито центристко-лявото, нито центристко-дясното си осигуриха 90-те места, необходими за солидно мнозинство в 179-местния парламент.
И най-трудният въпрос сега е формирането на управляваща коалиция.
Предишното коалиционно правителство, водено от Социалдемократите, включваше либералната партия „Венстре“ и центристките умерени, водени от бившия министър-председател и настоящ министър на външните работи Ларс Льоке Расмусен. Въпреки годините съвместна работа, Мете Фредериксен и лидерът на либералите Троелс Лунд Поулсен прекараха голяма част от предизборната кампания в остри критики един към друг. Сега либералите категорично отхвърлиха възможността за нов съюз с партията на Мете Фредериксен. „Имаме нужда от ново правителство“, заяви без заобикалки Поулсен във вторник, 24 март. Премиерът обаче запази мълчание относно възможността за подобно сътрудничество.
Единственият, който изрази отвореност за подновяване на предишната коалиция, беше Расмусен.
Той призова Поулсен и Фредериксен да „спрат окопната си война“, заявявайки, че Дания е „малка страна с население от 6 милиона“ и „трябва да се обединим“.
„Присъединете се към нас. Вие стоите на ъгловите знамена; ние сме в центъра. Елате и играйте с нас“, призова лидерът на умерените двамата коалиционни партньори в предишното правителство.
Но изглежда, че всеки от бившите партньори ще се опита да спечели умерените на своя страна и по пътя са възможни препятствия. Червено-зеленият алианс (6,3% от гласовете), смятан за един от най-естествените партньори на социалдемократите, вече заяви, че няма да се присъедини към правителство, освен ако не е строго ляво.
След предишните парламентарни избори в Дания през 2022 г., сформирането на правителство отне 42 дни и резултатите бяха много по-ясни, отколкото сега. Единственото нещо, за което различните политически сили са съгласни, е, че коалиционните преговори почти сигурно ще бъдат дълги и трудни.
(по материали от чуждестранния печат)
