Трябва да отпадне запрещението за лицата в психиатрия. То е предвидено като защита на имуществените права на настанените в специалната институция, но на практика именно то е една от формите у нас, с които най-често се постига злоупотреба с имуществото на хората, които би следвало да подкрепяме. Това отбеляза съдия Владислава Цариградска, цитирана от БТА, по време на кръгла маса на тема: „Междуинституционално сътрудничество в подкрепа на хората с психични разстройства на местно ниво – предизвикателства и решения“, провела се в Ловеч в сградата на районния съд.
Цариградска, която участва в дискусията в качеството си на член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, коментира, че у нас третирането на хората с психични разстройства е някъде на равнището на петдесетте години на миналия век и се следва патерналистичния подход, докато в Европа още от 90-те години се следва модел, основан на права.
Съдия Цариградска отбеляза, че професионалният опит й дава основание да каже, че във всички случаи на тежки инциденти с хора с психични разстройства причината не е в това, че конкретният човек е изключително опасен, а в това, че е оставен сам на себе си с болестта, без да има контрол върху лечението и върху поведението му.
Според съдия Цариградска една от причините да се изпусне контролът, е, че се прехвърля топката за отговорността между институциите. В действителност тя е убедена, че проблемите на хората с психични разстройства са твърде сложни, за да може само една институция да ги реши.
Тя добави, че професионалните й наблюдения показват, че дори в случаите, когато има тежки посегателства, включително умъртвяване, преди това има доста дълъг период на институционално бездействие въпреки множеството сигнали и причината за това не е проблем в закона.
Член 155 от Закона за здравето предвижда, че спрямо лица, за които има съмнения, че може би поведението е болестно мотивирано и създават рискове, държавата има право да пристъпи към задължително лекуване, ако човек сам не е критичен. Но това означава, че за да се задейства тази процедура, някой трябва да я инициира. Това е съдебна процедура, подчерта съдия Цариградска и отбеляза, че в тази сфера няма законова празнота, а институционално бездействие.
По време на форума, организиран от фондация „Глобални инициативи в психиатрията – София“, Съюза на съдиите в България и Държавната психиатрична болница в Ловеч и със съдействието на Общината, с изказвания се включиха и служебният министър на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски, омбудсманът на Република България Велислава Делчева, представители на Министерството на труда и социалната политика, на МВР, на Регионалната здравна инспекция и на Община Ловеч.
Според Калина Иванова от фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“ един от големите изводи от днешната дискусия е, че голямата промяна по отношение грижата за хората с тежки психични разстройства ще настъпи след реорганизация.
Според Калина Нешева от Държавната психиатрична болница в Ловеч хората с психични проблеми и с интелектуални затруднения имат много по-сериозни проблеми и единствено общо сътрудничество между всички институции може да да направи грижата за тях по-добра.
Заместник-председателят на Районен съд – Ловеч Цветомира Велчева отбеляза, че магистратите полагат усилия, но осъзнават, че съдът сам по себе си не е достатъчен за постигането на устойчив резултат във времето и това всъщност е поводът да се съберат на форума.
Тя изрази надеждата си, че форумът ще постави основата на една обща идея, която да бъде разработена в близкото бъдеще и да бъде пилотно приложена в Ловеч или в трите общини, които са обслужвани от Районния съд.
По-конкретно става въпрос за постигнато споразумение Община Ловеч да ръководи последващ процес и да събере всички институции, организации и отделни хора, които искат да допринасят за каузата. Идеята е да се изработи работещ алгоритъм на това сътрудничество, който да служи за пример и на останалите общини.
