Настоящата енергийна криза, причинена от събитията в Персийския залив, ще засегне най-силно развиващите се страни в Азия, както и страните в Африка и Латинска Америка. Това заяви Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МАЕ), в интервю за вестник Corriere della Sera.
„Най-големите загуби ще бъдат понесени от развиващите се страни в Азия, както и от страните в Африка и Латинска Америка. Ако Ормузкият проток не се отвори напълно, някои страни биха могли ефективно да се окажат в капан на външния дълг, както се случи през 70-те години на миналия век. Това може да причини значителни икономически щети и от своя страна да доведе до политически последици“, предупреди той.
Ръководителят на МАЕ посочи ожесточената конкуренция между Европа и Азия за доставки
на реактивно гориво от Нигерия и Съединените щати, което води до покачване на цените. Той също така прогнозира сериозни последици за индустрията поради недостиг на дизел.
„Колкото по-дълго се отлага реалното възстановяване на корабоплаването в Ормузкия проток, толкова по-трудна ще бъде ситуацията за производството и доставките на петролни продукти“, отбеляза той. „Ако и когато се случи реално отваряне на Ормузкия проток, няма да се върнем към нормалния живот, както направихме по време на предишни кризи, защото над 80 големи енергийни съоръжения в Персийския залив са повредени. Повече от една трета от тях са сериозно повредени. Ще отнеме много време за възстановяване“, заключи той.
По-рано иранският външен министър Абас Арагчи обяви, че Ормузкият проток е отворен за търговско корабоплаване след установяването на прекратяване на огъня в Ливан. Белият дом обаче заяви, че американските военни ще продължат морската блокада на Иран, установена на 13 април.
