79-ият Международен филмов фестивал в Кан открива на днес, 12 май. В рамките на конкурсната структура, съставена от 22 филма, могат да се открият много скрити извори и изненади.
Първото впечатление от основната конкурсна програма в Кан е, че е фокусирана върху престижни режисьорски имена: включва творби на Педро Алмодовар, Асгар Фархади, Павел Павликовски и Хироказу Коре-еда. Това обаче е само повърхността.
Географското разположение, например, изглежда неочаквано.
Естествено, както е било на всички предишни фестивали, тазгодишното издание активно лобира за френската филмова индустрия, включително чрез копродукции с други страни. Доста необичайно е обаче Испания да бъде представена не с един, дори не с два, а с три филма. Освен „Горчива Коледа“ на Алмодовар, в конкурса са включени и два други испански филма на по-малко известни режисьори: семейната мелодрама „Amour Mon Amour“ на Родриго Сорогойен и „Черният балон“ на Хавиер Амброси и Хавиер Калво, базиран на незавършената творба на Федерико Гарсия Лорка.
Филмовият фестивал в Кан упорито търси източници на кинематографична енергия, излъчващи се от различни региони на света, „новите вълни“, които се зараждат там.
Тази година кураторите и селекционерите се фокусират особено силно върху азиатския Далечен Изток.
Японското кино също е изключително силно представено с три филма. Хироказу Корееда вече спечели „Златна палма“; тази година той ще покаже в Кан фентъзи драмата „Овца в кутия“ за семейна двойка, която открива хуманоид и се опитва да го отгледа като свое собствено дете. Друг японски филм, „Бележки на Нага“, е режисиран от Коджи Фукада.
Особено интригуващ е „Изведнъж“ на Рюсуке Хамагучи, режисьор с „Оскар“ и големи фестивални награди. Новият му филм се развива в парижки дом за възрастни хора и се фокусира върху връзката между две жени – французойка и японка. Като се имат предвид предишните творби на режисьора, може да се очаква силна философска драма, изследваща трансформацията на хуманизма в съвременния свят, медицинската антропология и променящите се обществени нагласи към болестите, старостта и смъртта.
И като говорим за възраждането на далекоизточното кино, не може да се пренебрегне корейският научнофантастичен трилър „Надежда“ (режисьор На Хонг-джин). Фактът, че голямото жури е председателствано от корееца Пак Чан-ук, чиито филми „Старец“ и други са печелили награди в Кан, също е характерна и не случайна черта на фестивалния пейзаж.
Американското присъствие е много по-слабо.
В конкуренцията то е ограничено до музикалната драма на независимия режисьор Ира Сакс „Мъжът, когото обичам“.
Този дисбаланс беше донякъде компенсиран от включването в последния момент на филма на Джеймс Грей „Хартиен тигър“ с участието на Скарлет Йохансон в конкурсната програма. Режисьорът с руско-еврейски корени, някога известен с филма си „Малката Одеса“, отново се обръща към темата за руската мафия в Съединените щати.
Изтъкнати режисьори от Източна Европа също ще се състезават в конкурса.
Никой от тях обаче не е снимал новите си филми в родните си страни. Унгарецът Ласло Немеш посвети филма си „Мулен“ на героя от френската съпротива Жан Мулен, който стана жертва на нацистите и най-вече на „Лионския касапин“ Клаус Барби.
Румънецът Кристиан Мунджиу засне „Фиорд“ в Норвегия, а руснакът Андрей Звягинцев засне филма си „Минотавър“ в Латвия.
Очакванията за този филм са високи – и не само от феновете на режисьора, който не е издавал нова творба от девет години: последната му беше „Без любов“. През тези години Звягинцев преживява краха на филмов проект в Русия, тежко заболяване, емиграция и труден период на адаптация към европейската система на кинопроизводство.
Накрая той успява да направи филм, на руски език, който разглежда актуални събития и политическите и морални конфликти в руското общество.
Звягинцев е един от най-уважаваните режисьори в така наречената канска номенклатура. Младият Кантемир Балагов, който два пъти успешно участва на филмовия фестивал в Кан с филмите „Близост“ и „Бийндър“, също е смятан за един от „своите“ на фестивала. Сега той се завръща тук с първия си режисьорски опит в чужбина. Англоезичният филм „Butterfly Jam“, който потапя зрителите в света на черкезката общност в американския щат Ню Джърси, е включен в престижната паралелна програма „Двуседмица на режисьорите“.
С нови произведения на много големи режисьори, включително Раду Жуде, Бруно Дюмон и Куентин Дюпио, фестивалът предлага вълнуващи дванадесет дни действие за всички любители на киното, стигнали се на Лазурния бряг на най-важния фестивал в света.
