„Тотал Енерджи“ (TotalEnergies) обмисля да предприеме съдебни действия срещу Балтийската борса след подобен иск от „Меркуриа“ (Mercuria) в момент, когато правни спорове заплашват да разкъсат на парчета сплотения свят на превоза на петрол. Ефективното затваряне на Ормузкия проток внесе хаос в договорите за базовите петролни сортове и деривативи, които секторът за корабоплаване използва, за да ограничи движението на танкери по света. Ръководителите на компании от бранша пък предупреждават, че търговските спорове могат да продължат „с години“.
Най-известният от тях е делото на швейцарската търговска къща Mercuria срещу Балтийската борса, заведено във Висшия съд на Лондон на 30 април. Звеното за търговия с петрол на TotalEnergies – Totsa, също обмисля да предприеме действия срещу решенията на борсата, която оценява и публикува котировки, които помагат за определяне на цената за много договори за превоз, твърдят запознати с въпроса лица.
Последиците от войната в Иран се отразиха на корабоплавателните и енергийните пазари. Прекъсването на потоците през пролива доведе до скок на съдебните дела между купувачи и продавачи на черно злато, тъй като договорените пратки бяха отменени или отложени. Един пропуснат товар на петрол от Близкия изток може да доведе до множество съдебни процеси, защото последиците се разпростират по верига от сделки между доставчици и крайни потребители.
В иска на Mercuria се твърди, че Балтийската борса е „определила неправилно“ ключов базов индекс за товари, известен като TD3C, който регулира разходите за преместване на супертанкер между Саудитска Арабия и Китай, който търговците на петрол могат да използват, за да хеджират експозицията си към разходите за доставка. Швейцарската търговска къща твърди, че в резултат на това е понесла загуби от „стотици милиони щатски долари“, според копие от претенцията.
Еталонът е гръбнакът на търговията с деривативи за превоз на петрол и в иска се оценява, че „стойността на финансовите инструменти, които се базират на TD3C, може да се измерва в милиарди“ долари.
В рамките на силно сплотената корабоплавателна индустрия – тази, в която сделките често се сключват по телефона, а бизнес отношенията продължават десетилетия – делото е било буквално експлозивно. „Има определени неписани правила в корабоплаването и някои от тези правила се оспорват“, посочва висш ръководител от бранша. „Какви са правилата? Не съдите борса. Това разрушава някои взаимоотношения.“
Споровете разкриват и непрозрачния начин, по който се определят реперите за корабоплаване на 282-годишната Балтийска борса, накарал ръководителите на петролни и корабни компании да изразят опасения за потенциала за манипулиране на пазара.
В основата на проблема е, че TD3C измерва цената на транспортирането на супертанкер с вместимост 2 милиона барела от Рас Танура (Саудитска Арабия) в Ормузкия проток до Нингбо, Китай. С фактическото затваряне на пролива, брокерите трябваше да оценят хипотетичната стойност на маршрута в момент, когато на практика не се извършват търговски сделки.
Цените на еталона скочиха до рекордни нива и са повече от три пъти по-високи, отколкото бяха преди началото на войната. „В момента няма по-фундаментална основа за TD3C като специфичен маршрут или заместител на общия пазар на VLCC (много големи превозвачи на суров петрол)“, отбелязва Аристидис Алафузос – главен изпълнителен директор на Okeanis Eco Tankers, която управлява флотилия от танкери. „Така че за мен това е безполезен индекс.“
Той обаче защитава решението на Балтийската борса да не променя правилата си след като проливът стана непроходим. Основанието, според него: „толкова труден въпрос за разрешаване, че всеки начин за справяне с него би създал проблем … Те трябва да обмислят механизъм, при който, ако даден маршрут стане нежизнеспособен, да могат незабавно да преминат към предварително определено трасе, което е работещо“.
Експерти от сектора посочват липсата на гъвкавост в правилата на Балтийската борса, която им е попречила да правят корекции. За разлика от нея, агенцията за ценообразуване на черното злато Platts коригира методологията си за оценка на физическия суров петрол в Дубай, за да изключи петролните сортове, превозвани от Персийския залив, веднага след избухването на войната.
В началото на годината базовият индекс TD3C е бил около 29 000 долара за дневен наем на плавателен съд, а тази седмица е над 400 000 долара.
Докато собствениците на кораби по правило са облагодетелствани от високите цени на еталона, търговските къщи, които притежават или наемат кораби и използват индекса за хеджиране, обикновено са изложени на загуби от внезапно повишение на цените.
Твърдението на Mercuria са, че TD3C „вече не представлява точно или надеждно основния пазар, който е предназначен да измерва“. Швейцарската търговска къща контролира флотилия от около 200 кораба и обикновено използва деривативи, за да хеджира физическата си позиция във водата. Търговците могат също да използват договорите и за спекулации.
Балтийското тържище, което е собственост на сингапурската SGX Group, заяви, че смята, че искът на Mercuria е „без основание“ и ще се защити в съда. „Балтийската борса изготвя своите базови индекси в съответствие с установени и стабилни рамки за управление, методологии и процеси на надзор“, коментира компанията.
Докато някои ръководители на корабоплавателни компании твърдят, че делото на Mercuria отива твърде далеч, мнозина са съгласни, че е необходима реформа на еталона, а други посочват потенциала за манипулиране на пазара като ключов проблем.
TD3C се определя ежедневно от панел от до 19 брокера (точният брой не се разкрива), всеки от които представя оценка за маршрута, независимо дали наскоро са осъществили сделки по него. От началото на войната разликата между най-високите и най-ниските оценки се е увеличила драстично, като дневните стойности за маршрута на няколко пъти са достигали над 300 000 долара, според участниците на пазара. Което, според ръководител на корабна компания, „не би трябвало да се случва, не би трябвало да има това несъответствие“.
Адвокатите коментират, че търговските спорове, произтичащи от прекъсването на Ормузкия проток, вероятно ще продължат дълго след края на войната в Близкия изток. „Това ще доведе до редица големи процеси в месеците след края на конфликта“, казва Ровин Чандрасекера – партньор и ръководител на отдела за Близкия изток в адвокатската кантора Stewarts. „Загубите бяха и ще продължат да бъдат значителни.“
