Покрай шистовия газ във вътрешността на страната, петролните залежи по Черноморието и бляновете на президента Росен Плевнелиев за високотехнологични паркове и клъстъри списъкът с национални богатства и приоритети набъбна. А имаше времена, когато се състоеше от една-единствена точка – децата. Макар и с член първи от старата конституция в джоба, партията-хранителка не делеше децата с други приоритети. Имаше пропаганда, лицемерие, но да не си кривим душата – всички сме били хлапета.
Какви ги вършат днес? Броени дни след началото на учебната година директори на училища и чиновници от просветното министерство се скараха като на Женския пазар. Повод дадоха бесни родители (то други вече комай няма)с оплаквания, че в някои училища не достигат места за целодневно обучение. Директорките сочат министерството, че лансирало неприложима идея (използвана в продължение на десетилетия под името занималня). Нищо нямало да излезе и от една друга идея на ведомството: физическото обучение да се изразява в тренировки по любим спорт, пак поради липса на материална база.
Вероятните съображения са следните – сегашните момчета искат да блъскат още от първи клас във фитнес зали, вместо да ритат топка на двора, а вместо игра на ластик или волейбол момичетата имат крещяща нужда от чалга обучение на живо (Ивана, Преслава, Азис с невъзможните им хонорари).
Министерството пък сочи директорките, че не изпълняват идеята, осигурявайки необходимите класни стаи. Цитирана беше и една от тях, която решила проблема от раз в словесен дуел с гневна майка: Ами запишете ги на частни занимални! А в закона пишело, че целодневно обучение се провежда само ако има достатъчно стаи.
Чуйте сега какво рече столичният заместник-кмет по образованието Тодор Чобанов броени дни преди старта на учебната година: Навсякъде в училищата са създадени условия за целодневно обхващане, на финала са и усилията за обзавеждане с легла. Също така в голяма част от тези 28 училища ще има и условия за сън. Проблемът бил даже наопаки – от общината правели чутовни усилия да привлекат деца за целодневно предучилищно обучение. Търсели родителите им по телефона, пишели им и-мейли, само и само да склонят на екстрата. Ама те като се запънали – не, та не. Дали пък не е заради липсата на училищна лимузина, която да транспортира детето от врата до врата?
Неочакваният взрив на конфликти в сектора на училищното и предучилищното обучение съвсем отчая родителите, които бленуват за място в софийска детска градина. Зорът при кандидатстването е сравним с този за университета в Харвард. Общинската електронна система, която трябваше да сложи ред и да изключи корупционните практики, е като врата в полето. Освен да я заобиколиш, можеш с кеф да я треснеш в главата на онзи, който измисли идиотската точкова система за класиране на малчуганите. Критериите са толкова калташки, че за да ги покриеш, трябва да нагазиш с двата крака в калта.
Печелиш, ако детето ти е хронично болно. И хоп – половината вече са хронично болни с документ от ТЕЛК. Печелиш, ако работиш в системата на детските градини. Съставя се съответният удостоверителен документ (пак престъпление)и хоп – всяка лелка вече е с многобройна челяд, която дори не е виждала. И прочее схеми, чиито тънкости се шлифоват както в интернет форумите , така и поверително. Правят се всевъзможни дарения, въртят се какви ли не ремонти, ползват се деликатни посредници, ухажват се охранени директорки. Тук-таме изгърми някоя, ама като цяло системата не поддава.
В резултат семантиката на понятието национално богатство почти се припокри с шистовия газ, петрола и технопарковете. Колкото до децата, най-ценното остана това да учат, да работят и да се забавляват в чужбина. Едни доказано невинни ценители на националните богатства преди време им отмъкнаха и продадоха забавачките, осигуриха им битие като на национален отпадък и не спират да се забавляват вече две десетилетия. Толкова, че да му домилее на човек за партията хранителка. Пердашеше здраво и не толкова забавно, но пък дечурлигата бяха целодневно заети, а родителите – целодневно спокойни.
