Преди три десетилетия английските стадиони бяха опасна арена на социални граждански войни, в резултат на които светът бе потресен от трагедии като тези на Хилсбъро и Хейзел, взели десетки невинни жертви. Днес феновете на градските врагове Ливърпул и Евертън например отиват рамо до рамо на дербито, съпровождани от целите си семейства. След което сядат на по бира, за да обсъдят мача. Затова футболът на Острова е празник и наслада за сетивата.
Преди три десетилетия стадионите в България се пръскаха по шевовете, а привържениците на Левски, ЦСКА, Ботев и Локомотив гледаха заедно от трибуните столичните и пловдивските дербита, аплодирайки добрите изяви дори на съперника. Сега агитките на Левски и ЦСКА (и други клубове) са разделени на крайни фракции, които с едно щракване на пръсти си организират масово кърваво меле в центъра на София и се избиват с ножове, бомбички, палки и щеки за ски. Шепа лумпени, криворазбрано приемащи се за фенове, съвсем безнаказано тероризират обществото и се превръщат в реална заплаха за живота на истинските привърженици на най-популярната игра. Спортните интернет форуми за пореден път преляха от коментари на шокирани българи, призоваващи някой най-накрая да изгони хулиганите от футбола. Дано това да се случи, преди да е станало твърде късно.
Стъпка по стъпка стигнахме до абсурдната ситуация, в която
баща се страхува да заведе сина си
nbsp;
на мач. Вината за това е на всички нива – в държавата, в полицията, във футболния съюз и в самите клубове. Законът за футболното хулиганство бе редактиран в края на 2012-а, но си остана твърде мек и толерантен за героите от грозните улични епопеи. Българският футболен съюз продължава да налага символични наказания за изстъпленията на агитките. Големите ни клубове пък по-скоро се опитват да се откупят от криминалните контингенти сред феновете си, вместо да спрат достъпа им до стадионите. Полицията винаги изостава с една крачка от гамените и се задоволява да събира ранените. Униформените неглижираха не едно и две спортни събития, от които миришеше на бой. Специализирано звено за борба с футболните хулигани на практика липсва, а именно подобен орган би могъл да предотврати голяма част от предварително планираните зулуми. И не на последно място, ако държавата сама не може да се пребори с футболното хулиганство, поне да внесе работещи практики от западноевропейския опит.
На първо място, редакциите в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, приети от парламента на второ четене в края на 2012-а, по никакъв начин не разрешават проблемите с хулиганството. Показателно е, че недоволни от него останаха и организираните привърженици на клубовете, и МВР. Фенклубовете пропищяха, че при обсъждането на норматива не бяха поканени представителите на БФС, Левски, ЦСКА, Ботев (Пловдив) и други, участвали в работната група, инициирала промените. Привържениците откриха новопоявили се репресивни текстове, които не касаят въвеждането на по-тежки наказания за хулиганите, а по-скоро спъват достъпа до стадионите на истинските любители на играта. Образно казано, ако чичо Гошо иска да заведе малолетния си племенник на мач, той вече трябва да носи декларация от родителите, което със сигурност ще го откаже от мисията му на футболен настойник. Младежите от 14- до 18-годишна възраст, влизащи в графата непълнолетни, пък не могат да стъпят на мач, започващ след 20.15 часа, без придружител. А именно те са най-запалени по играта. Полицията също може да бъде недоволна, тъй като не получи по-големи правомощия да сортира и елиминира хулиганите. Най-голямата слабост на закона е, че в наказателната му част бе акцентирано върху спорния ефект
от глобите и общественополезния труд
nbsp;
вместо рецидивистите да отнасят ефективни присъди. Защото 15 денонощия арест в районното и глоба от 1000 лв. едва ли ще разтърсят хулиганите толкова, колкото една година престой зад решетките на затворническа килия.
Иронично, но побоищата в Борисовата градина се случиха само месец след като вътрешният министър Цветан Цветанов, спортният му колега Свилен Нейков, президентът на БФС Борислав Михайлов и кметът на столицата Йорданка Фандъкова подписаха Меморандум за борба срещу футболното хулиганство. На въпросната среща вицето Цветанов дори твърдеше, че институциите ще заложат на нов подход – не да вървят след събитията, а да ги предвиждат и предотвратяват. Резултатът от превенцията се видя ясно – 300-ата фенове на Левски и ЦСКА организирано се избиха в центъра на София, а полицията се намеси едва в края да събира гилзите.
Неотдавна на международен волейболен мач пък сините ултраси щяха да линчуват играчите, а униформени по трибуните просто нямаше.
Битката за София със сигурност е била уговорена от хулиганите поне няколко дни по-рано във футболни интернет форуми, които би следвало ежеминутно да бъдат следени под лупа от специализираните звена. След като полицията и ГДБОП очевидно сами не могат да преборят хулиганите, биха могли поне да тестват най-доброто от опита на британските си колеги. Странно защо в държавата на СРС-тата никой не подслушва телефоните и не следи СМС кореспонденцията на лидерите в крайните фракции от агитките? Те се броят на пръсти и се знаят от всички. Да не говорим, че внедряване на полицаи сред престъпниците май съществува само в сериала Под прикритие. А това е практика, използвана от английските служби още от 60-те години на ХХ век. Цивилните им полицаи първо влизаха в опасните сектори и предотвратяваха безредици, след което бяха интегрирани в самите фенски групировки. За да събират доказателства срещу системните нарушители, с които да ги осъдят.
У нас уж има мониторинг и картотека на опасните фенове, а в същото време група идиоти
безнаказано опорочиха мача България-Дания
с расистки скандирания. В резултат отнесохме солена глоба и ще играем следващия си мач пред празни трибуни. Това едва ли щеше да се случи, ако имахме система за видеонаблюдение на стадион Васил Левски, с която полицаите на специални монитори да следят поведението на всеки зрител по трибуните и да са готови за адекватна реакция при подобни случаи. Англичаните гледат с камери придвижването на футболните агитки до стадионите и самото влизане на хората по трибуните. Ако от двумилиардния бюджет на столицата например бяха отделени 50-ина хил. лв. отгоре за техника, с която полицията да вижда кой и какво прави около спортните обекти, безумия като това в Борисовата градина щяха да бъдат предотвратени. Още повече че униформените много добре знаят местата, където се събират големите футболни агитки и потенциалните горещи зони на евентуални сблъсъци. В това отношение можем да се поучим и от Германия. Миналия декември Германската футболна лига и професионалните клубове от двете топдивизии сключиха споразумение за засилване на охраната във и около стадионите. Бе въведен по-строг пропускателен режим за внасянето на оръжия, фойерверки и димки. Провинилите се ще бъдат следени с видеокамери и ще получават тежки наказания.
Немалка вина за грозната картина има и Българският футболен съюз, чиято Дисциплинарна комисия се задоволява да изчерпва всевъзможни предупреждения и парични глоби, преди да се престраши да накаже някой (особено по-голям) клуб с лишаване от домакинство. Феновете трябва да нахлуят на терена и едва ли не да линчуват играчите, за да изгорят Левски или ЦСКА за един домакински мач. В това отношение показателен пример за ефективно действие на футболна централа може да се открие в Италия. Преди две години привърженици на Наполи гостуваха за мач с Лацио в Рим и опустошиха римската жп гара. Италианският футболен съюз наказа южняците да играят пред празни трибуни не само в гостуванията си, но и в домакинствата им до края на полусезона. Оттогава до днес няма нито един инцидент с фенове на Наполи, които иначе са сред най-буйните на Ботуша. Правителството на Апенините пък преди броени дни даде право на органите на реда да прекратяват футболни мачове при проява на расизъм от страна на феновете. Това вече бе направено на двубой на Про Патрия и санкцията със сигурност ще бъде жестока. А ако у нас някой си направи труда да събере аудиозапис на маймунските звуци, носещи се от трибуните на всичките ни стадиони, няма да му стигне цял кашон компактдискове.
