Шокиращ 30-процентен ръст на катастрофите обърна тенденцията от последните години към намаляване на броя на жертвите и на тежко ранените в пътнотранспортни произшествия. Според най-мрачните оценки на експертите, ако темпото от последните месеци се запази, за кратко време ще се върнем към „постиженията“ от 60-те години. Те са запомнени като пик в смъртността в резултат на автопроизшествия, при които са загивали повече от 1000 души годишно. Но и числото 500 да надскочим, оставаме една от най-рисковите държави в Европа откъм пътна безопасност. А черната статистика от летните месеци е показателна – няма денонощие без тежки сакатлъци, съсипващи живота и здравето на множество семейства.
Прави впечатление, че пътната полиция най-сетне взе да подрежда правилно причините за инцидентите. След като в предишни години упорито ни облъчваха с тезата, че виновник номер едно било лошото техническо състояние на автопарка, днес статистиката на КАТ поставя в челната тройка карането с несъобразена скорост, неправилното изпреварване и отнемането на предимство. Следва шофирането от неправоспособни водачи – с отнета книжка или които никога не са я имали. Запазва си мястото в „класацията“ шофирането след употреба на алкохол, тъй като обикновено е съчетано с някое от изброените нарушения. Вътрешното министерство не пропуска да изтъкне и една специална причина за срива в пътната безопасност – тълкувателното решение на Върховния административен съд, с което бе постановено, че наложената практика за издаването на наказателни постановления въз основа на данни от мобилни камери противоречи на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Този закон е един от най-често коригираните – промените в него нямат край. Последната серия предложения беше оформена в два законопроекта, но те за едната бройка не видяха бял свят преди оставката на кабинета „Орешарски“ и разпускането на Народното събрание. Това може и да не е случайно, защото още от края на миналата година някои предложения бяха квалифицирани като прекалени. А в същото време пък се чуваха и критики, че предложеното е недостатъчно и че е необходим изцяло нов закон. В крайна сметка общият законопроект беше гласуван от Министерския съвет, мина и на първо четене в парламента, но дотам. Освен че въвеждат европейски изисквания за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътните нарушения, поправките утежняват някои санкции(включително въвеждане на глоба за свиреща аларма), засилват контрола върху купуването на книжки и създават режим за санкциониране на притежателите на автомобили с регистрация в страни от Европейския съюз.
Според запознати едно от нововъведенията, срещнали най-силна съпротива е по повод на ограниченията за младите водачи. Прието беше те да получават книжките си с по-малко точки и да шофират с пълнолетен придружител, ако возят лица до 18-годишна възраст. Не минаха обаче идеите да им бъде забранено да шофират нощем и да бъде въведено ограничение на мощността на автомобилите и мотоциклетите, които могат да управляват. Както и всеки, който кара чужда кола, да се регистрира като ползвател. Спореше се дали да им бъдат наложени и ограничения в максималната скорост и максимално допустимото съдържание на алкохол в кръвта. Силен натиск имаше и за връщане на обучение на полигон, при това върху специфични настилки.
Глобите за отделните видове нарушения, разбира се, са завишени, но не само за водачите на автомобили. Парична санкция се полага и за пътника, който се вози при пиян шофьор, а велосипедистите са задължени да носят каски, а през нощта – и светлоотразителни жилетки. Имаше дори екзотични предложения да се отнемат точки от автоталона на пешеходец, който пресича неправилно. Бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев пък обясняваше, че се обмисля връщане на максималната скорост на магистралите на 130 км/ч., както е в повечето европейски страни. При управлението на ГЕРБ тя бе вдигната на 140 км/ч., което е абсурдно от гледна точка на състоянието на магистралите и културата на шофиране у нас. При това в повечето им участъци скоростта е ограничена често наполовина заради повреди, строежи и ремонти.
Предложението за решаване на проблема с електронните фишове е да се въведе нов образец за налагане на глоба, одобряван от вътрешния министър, и да отпадне задължението на актосъставителя да подписва фиша. Същевременно приложението му е изрично разширено и наред за превишена скорост той ще се издава и за всичко, което може да бъде заснето с камерите на КАТ – неправилно изпреварване, преминаване на неразрешаващ сигнал на светофара, неправилно използване на платното за движение, неправилно паркиране и др.
Съпротивата срещу някои предложения е и до голяма степен въпрос на бизнес и на възможности. Става въпрос за регламентацията на сервизната дейност, на което е посветен един от внесените законопроекти. Любопитното в случая е, че браншовите организации настояват тя да бъде въведена, но сивият сектор има подкрепата на повечето собственици на автомобили, които са против оскъпяването на ремонтите. Сега тази дейност не е законово регламентирана, след като през 2002 г. отпадна от Закона за движението по пътищата, а през 2011 г. беше изключена и от Закона за занаятите. Обратното би довело неминуемо до поскъпване, което повечето шофьори в страната с най-стария автопарк в Евросъюза не могат да понесат.
Във всеки случай пътната безопасност е гореща тема, предложения и мнения валят отвсякъде. Едни корят МВР, че не провежда превантивни и профилактични кампании. Други са категорични, че докато шофьорските книжки се купуват, курсовете са формални, а наложените глоби не се събират ефективно, напредък няма да има. Отново е на дневен ред и идеята за конфискуване на автомобилите, карани от водачи без права или причинили тежки произшествия. Вечна остава и темата за наказателно преследване, включващо и ефективно лишаване от свобода, а не само глоба, пробация или условна присъда.
В същото време остава в сила неразбираемото задължение за целодневно и целогодишно шофиране с включени светлини, чиято ефективност си остава недоказана. Градските улици пък стават все по-невъзможни за нормално шофиране заради нацвъканите на всяка крачка легнали полицаи. Да не говорим, че маркировка на платното често няма, а спазването на набодените по тротоарите хиляди табели с пътни знаци е практически невъзможно, защото отклонява вниманието от пътната обстановка. Ако добавим и ескалиращата стръв на общинските власти да събират пари за правилно и неправилно паркиране, съпротивата на българина срещу нови регулации става обяснима. Поне в известна степен, защото останалото е разпасаност, мотивирана от всеобщото неспазване на правилата.
