В някои от политическите щабове се промъква идеята за касиране на вота като “елегантен” начин да се излезе от патовата ситуация около съставянето на бъдещия кабинет на страната.
Замисълът е политиците за пореден път да си измият ръцете със съда, ако се окаже, че партиите няма да могат да се договорят и да излъчат жизнеспособно правителство и трябва да се правят нови избори, при това незабавно. Операцията изглежда твърде рискована, но само за малките играчи, които едва преминаха ръба на 4-процентната бариера. “Големите” си имат твърд електорат, на който да разчитат, и явно смятат, че могат да си го позволят.
Според Изборния кодекс законността на изборите за народни представители може да бъде оспорена само пред Конституционния съд в седемдневен срок от обявяването на окончателните резултати от ЦИК. Ако съдът сметне, че резултатът от вота трябва да бъде касиран, задължително се провеждат нови избори в срок до два месеца от решението на КС.
Основания, на които да се стъпи и да бъде оспорен резултатът от вота, не липсват. Според юристи е достатъчно да се повдигне въпросът за неравните условия, при които гласуваха българите у нас и живеещите в чужбина. Емигрантите бяха лишени от възможността да избират кандидати с преференция с обяснението, че преподреждането на листите за тях е “технологично невъзможно”. На тях законът позволява само да гласуват за партии, не и за конкретни хора. А според конституцията “изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”. Което означава, че възможностите на всички български граждани да упражняват своите избирателни права трябва да са еднакви, както и че гласът на всеки би трябвало да има еднаква тежест.
Други мотиви в подкрепа на тезата, че законността на вота може да бъде атакувана, юристите виждат в правилата за разкриване на секции в чужбина, които се оказаха твърде оспорвани. А и в масовото купуване на гласове, което се доказва с множеството образувани досъдебни производства, по част от които вече има дори са прочетени присъди.
Да припомним, че през 2010 г. КС касира вота в 23 избирателни секции в Турция заради масови нарушения, установени с експертизи. Това доведе до корекции в резултатите, обявени от Централната избирателна комисия уж като окончателни, и до разместване на депутатски мандати на ДПС, ГЕРБ, Синята коалиция и РЗС. Оттогава като че ли няма избори, след които да не се е стигало до дело пред Конституционния съд. Оспорени бяха дори резултатите от последните избори за Европейски парламент, та се наложи КС да разсъждава дали изобщо има право да разглежда подобно дело. В крайна сметка съдът успя да отклони молбата за касиране и отърва на косъм държавата от голям европейски резил.
Съдът може да бъде сезиран от кандидатите за народни представители от партиите, коалициите и лица, представляващи инициативни комитети на независими кандидати. Само че това не може да се направи директно, а чрез “орган по чл.150 от конституцията”, пише в закона. А тези органи са: президентът, Министерският съвет, главният прокурор, омбудсманът, ВКС и ВАС. Или една пета от депутатите в Народното събрание.
Въпросът е дали някой от тези органи ще посмее да изпълни такава “мръсна поръчка”? Що се отнася до сметката – за нея никой и никога не е мислил. Защото все електоратът я плаща…
