Преди три години правителството направи един от сполучливите си „образователни“ ходове, приемайки „Националната стратегия за учене през целия живот“. Главната цел бе да се включат в активно обучение максимален брой хора без образование или с ниска квалификация, както и високообразовани и компетентни специалисти, които допринасят за развитието на страната и конкурентоспособността на икономиката ни. Основната схема, по която се осъществява обучението, е „Аз мога“ по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013“, разполагаща с бюджет от 26 млн. лева. Курсовете, в които близо 49 хил. лица бяха включени досега, а повече от 36 хил. души успешно завършиха, се провеждат главно от езикови школи, имащи сключено споразумение с Агенцията по заетостта.
Най-нормалното нещо е езиковите школи да са доволни от „рога на изобилието“, който се изсипва в класните им стаи по време на тежката икономическа криза. Ако една средно голяма школа работи по програмата „Аз мога“, може за около три години да „прекара през цедката“ около 400 ученици за обучение по английски, немски, италиански и испански с продължителност 300 учебни часа и три нива. А това цифром и словом означава, че в касата на съответната фирма
ще постъпят около 280 хил. лв.
което е доста прилична сума, гарантираща оцеляване на пазара. Технически проблеми, липса на ясни регламенти и бюрократично отношение на чиновници обаче поставят „прът в колелата“ на иначе доброто начинание. Схемата на взаимодействие между агенцията и доставчиците на услугите е тромава и ненужно усложнена. Когато един ученик е одобрен от бюрата по труда да се обучава по ключова компетентност, той отива в школата с уведомително писмо, което се попълва с датата на започващия курс. Ученикът трябва да се върне в бюрото и да донесе ваучера седем дни преди началото на курса, за да може доставчикът да изпрати детайлна програмата какво ще се преподава по лексика, граматика и фонетика за всеки един от 300-те учебни часа. Но някои бюра не могат да смогнат да издадат ваучерите заради липса на персонал, затова кандидати закъсняват и отпадат от участие в текущия курс.
Обработването на досието на един ученик е тежка и сложна техническа работа, която Агенцията по заетостта и досега не е разяснила. Изпълнителите черпят информация от сайта й, но тя е крайно недостатъчна. През тази година се е провела само една среща с доставчиците на услуги, която е „претупана“, без да разреши проблемите им. По програмата отдавна е трябвало
да се появи наръчник
за действие, само че такъв все още не е издаден.
„От Агенцията по заетостта почти никога не ми вдигат телефона, а когато го правят, се държат все едно разговарят с подчинени. А ние сме техни партньори, които са инвестирали лични средства. По-отзивчиви откъм съдействие са чиновниците от бюрата по труда, но ако задам един технически въпрос на петима служители, те ми отговарят по пет различни начина, което доказва, че липсва елементарна координация“, сподели за „БАНКЕРЪ“ директоркът на езикова школа, която по понятни причини пожела да остане анонимна.
Заради липсата на ясен регламент управляващите езикови училища са принудени да се превъплъщават в ролята на куриери. Ако в една месечна форма са записани 10 души от 10 различни бюра, те трябва да я занесат и на 10-те места. А има и ваучери, които са извън София, така че може да им се наложи да пътуват и до Русе например. Засега дори пратката чрез куриер се оказва „мисия невъзможна“. „Всекидневните ходения до бюрата са абсолютно ненужни, всяка себеуважаваща се фирма вече има електронен подпис, живеем в XXIвек, а се побъркваме от подписи и печати „вярно с оригинала“, добавя друг участник в програмата.
Проблеми има и с начина на финансиране. Според анексите в договорите между доставчици и агенция последната е длъжна
„да кешира“ образователните чекове
до 60 дни след подаването на пакета от документи за проведените курсове. Това забавяне често се оказва фатално за директорите на школи. Част от тях се взели кредити, за да направят първоначалната инвестиция за наем на база, заплати и осигуровки на преподавателите. Освен това школите „издържат“ един ученик около 10 месеца до година, като минимумът разходи „на глава“ са 180 лв. за учебни помагала (един учебник струва 60 лв., а нивата са три). „Опрени до стената“ от кризата, някои предпочитат да „имат да вземат“, отколкото да стоят без работа. Големите разходи обаче са отказали голяма част от първоначално включилите се в програмата. Други пък изискват от кандидатите да си доплащат суми, достигащи дори до 1200 лева. Учениците (около 10%), отпаднали от курсовете заради липса на мотивация, също остават за сметка на доставчика. Управителите на школи недоумяват и защо е необходимо да плащат данък върху приходи, които реално още не са получили. Те фактурират обучението, за да вземат парите си, а това автоматично означава, че дължат на държавата „плосък“ налог.
Недомислица е допусната и в срока на уведомленията. Миналогодишните са издадени със срок на валидност до 30 септември 2012-а, а сега постъпващите са със същата дата, благодарение на което се получава „презастъпване“. Така работещите хора, които са основният контингент на школите, са задължени да вземат три нива за шест месеца, а това граничи с невъзможното или е за сметка на качеството на образованието.
„Тук им предаваме по три астрономически часа, а те трябва да отделят още толкова време вкъщи, за да заучат материала. Времето е крайно недостатъчно“, недоумяват преподавателите.
каре
Над 6500 души започнаха в „Аз мога повече“
Преди около две седмици започнаха и обученията по новата схема „Аз мога повече“. В бюрата по труда в цялата страна бяха подадени 41 хил. заявления, като само в София желаещите са над 15 хил. души. Първоначално одобрените да получат ваучери са 6517 души, а възрастовият диапазон на кандидатите варира от 29 до 40 години. Желаещите да повишат квалификацията си са предимно със средно или висше образование, но преобладават висшистите. Близо 80% от желаещите са се спрели на езиковото обучение поанглийски, немски, испански, италиански или гръцки език. Курсовете за придобиване на дигитална компетентност се радват на по-малък интерес, а всеки пети иска професионална преквалификация. „Аз мога повече“ е с бюджет от 50 млн. лв., а целите са 55 хил. лица да бъдат включени в обученията.
ТПС: Езиковите школи губят по 180 лв. от всеки ученик, незавършил курса.
