Икономистът Георги Ангелов пред “БАНКЕРЪ” – част II:
Продължаваме разговора в друга стратегическа посока. Законът за Бюджет’ 2023 е най-важният нормативен акт, който новото Народно събрание трябва да приеме. Вие имате ли усещането, че това ще се случи в рамките на този парламент?
– Трудно ми е да кажа, защото всеки път има различна игра. Спомням си какво се случи преди година и половина. Тогавашното служебно правителство внесе закон за бюджета, но бе създадено редовно правителство, което отсече: „Ние не искаме закон за бюджета, защо сте ни го внесли? Оттеглете си го, ние ще си направим наш“. В края на 2022 г. пък партиите и парламентът казаха на служебното правителство да внесе бюджет, но то отказа. Сега пак сме на обратния цикъл – служебното правителство казва, че ще внася, част от партиите в парламента казват „Ние пък няма да ви го приемем“. Това е толкова странна циклична игра, че ние вече не знаем къде сме.
Възможно ли е тази година да мине без внасяне на редовен бюджет?
– Не сме имали такъв случай.
Вижте втора част от видеото на интервюто с Георги Ангелов:
Не сме имали, но теоретично възможно ли е да стане подобно нещо?
– Точно защото не сме имали, не зная дали може да стане. През първата половина на годината е лесно – има много приходи, а се харчи малко. През втората половина – особено през четвъртото тримесечие – е трудно, защото се харчи много, а няма толкова приходи. Точно тогава трябва да бъде осигурено финансиране, а без бюджет това как да стане? Няма гласуван дългов лимит, няма гласувана прогноза за приходите и за разходи по елементи. Тоест – това ще бъде опасен експеримент, затова трябва да бъде гласувана някаква рамка, независимо как ще я наречем. В момента правителството може да харчи, колкото си иска, стига да обяви тези харчове за антикризисни мерки. Като каже, че нещо е антикризисна мярка, то може да похарчи колкото пари има под ръка, без да има нищо гласувано от парламента. Проблемът е откъде ще вземе парите, ако не е осигурено финансирането на тези разходи? Най-добре е, разбира се, някакъв бюджет да бъде гласуван и той да е с нисък дефицит, с нисък дълг.
Всички се кълнат, че няма да надхвърлят 3%, които ни се изискват за еврозоната. Само че как може това да стане, след като има диаметрален спор. От една страна, от „Продължаваме промяната“ казват, че в момента финансовата система на държавата има тежък проблем със събираемостта. От друга страна според президентът сме имали рекордна събираемост. Как ние – нормалните граждани – да разберем къде е истината?
– Трудно е още да разберем, защото имаме данни само за първите два месеца на годината, където те са доста противоречиви – през януари имаме спад на приходите от ДДС, а през февруари имаме растеж на приходите от ДДС. А кое ще продължи по-нататък като тенденция ние не знаем. Не знаем дали въобще ще има подобна тенденция, или ще бъде нагоре-надолу всеки месец. Това е нещо, което тепърва ще видим. Сега, в края на април, се надяваме да имаме по-ясна представа. Но тази година е интересна и неясна по простата причина, че миналата година на европейско ниво беше гласувана една солидарна вноска от петролните и енергийните компании върху свръхпечалбите. Това трябва да влезе в бюджета през юни и ние не знаем колко е – нямаме никаква представа колко е. Но ето че отделно нашият парламент прие допълнителна вноска върху петролните компании – на база на това, че България внася евтин петрол. По този закон нямаме никаква представа какви приходи ще се внесат.
Тази неясна вноска няма ли да налее вода в мелницата на антиевропейците, които и без това се разрастват?
– По-скоро ние нямаме никаква представа дали правителството – знаете, че в този закон имаше нотификация – трябваше да получи някакви разрешения, за да влезе в сила – ние не знаем докъде е този процес. Ако се бави топката, този закон въобще няма да влезе в сила. Обратно – ако се действа проактивно и се осигури събираемост, могат да влязат милиарди. Така че това е въпрос на приложение и оттам – колко пари ще влязат, ще определи дали можем да имаме стабилен бюджет. Отделно – още не са излезли отчетите на военните заводи, както знаете, има държавни военни заводи, които ще платят дивидент. Енергийните компании ще платят дивидент – не знаем колко ще бъде – дали ще е 50 млн. или 550 млн. лева. Има голяма разлика, може и милиард да е. Тоест – има много неща, които в момента не ги знаем. Може би Министерството на финансите знае част от тези неща, може би не знае – но въпросът е, ако има натиск за подобрена събираемост и по тези въпроси се работи, бюджетът ще има много повече ресурс, отколкото, ако нищо не се прави.
Възможен ли е този – от всички посоки еднакво адмириран, но и подлаган на съмнение – бюджет с 3% дефицит, в рамките на сегашните условия? Защото оттам вече ще си отговорим на въпроса къде отиваме относно главно еврозоната.
– Мисля, че все още е възможно, тъй като по-голямата част от годината предстои.
Тъй като и Иван Костов се обади и каза – еврозоната да не я мислим в близките две-три години изобщо, защото дефицитът щял да бъде 7% и така нататък…
– Всъщност, ако нищо не правим, може би дефицитът ще отиде на високи проценти. Но от друга страна, ако няма гласуван бюджет, как ще направим дефицит? Просто няма как да го финансираме. Ако няма гласуван бюджет, правителството не може да издаде дълг и да финансира. В този смисъл ние може би рискуваме в края на годината въобще да няма пари в бюджета и да не може нищо да се харчи. Тогава ще отидем на насилствено затягане и няколко месеца правителството въобще няма да може да плаща, след което отиваме в другата крайност – ще има неплатени сметки, а хората няма да получават заплатите и пенсиите си. И аз се опасявам, че може би ще отидем в тази крайност – да не може въобще да се харчи, защото няма пари. Защото 6-7% дефицит означава да кажем 11 млрд. дълг. Откъде ще ги вземем, ако няма гласуван таван в Закона за бюджета за дълга? Така че не е толкова лесно да се отиде на голям дефицит, ако няма бюджет. По-скоро ще се отиде на неплащане и спиране на всякакви разходи.
Както вече коментирахме, служебният кабинет отказа в края на годината да внесе редовния бюджет. Сега напира да го внася, въпреки че „отсрещните“ аргументи са логични – служебно правителство не може да носи стратегически отговорности за перспективи, които би трябвало да бъдат поети от партийно-политическия сектор. В същото време обаче същият служебен кабинет сътвори 30-годишна енергийна стратегия. Говори се и за сключване на нови договори, които ще въздействат върху икономиката десетилетия напред. Каква е вашата оценка за този вид действия?
– Да, ние видяхме много случаи на неща, при които се прави завой на 180 градуса. Примерно – с руския газ. Първо щяхме да го взимаме, но той не дойде. После отидохме – макар и със закъснение, да търсим друг газ, като това забавяне ни струваше много. После – най-напред казваха „Внасяме бюджет“, на следващите изборите казваха „Няма да внасяме бюджет“, а сега – три седмици след новия вот – пак казват „Ще внасяме бюджет“. Тоест – постоянно се правят такива завои.
Ако си спомняте миналата година правителството дори казваше, че ще внесе бюджет с 16 млрд. нов дълг и тогава всички партии казаха: „А, не! Такъв бюджет въобще няма да го разгледаме – разкарайте го!“ А сега казват „Ще внесем бюджет с нисък дефицит – 3%, но вие трябва да гласувате някакви закони, за да стане 3 процента“.
Така че има много голяма динамика и това не е лошо, ако вървим в правилната посока – от бюджет с голям дефицит стигнахме до бюджет с нисък дефицит. Аз винаги съм казвал, че трябва да имаме бюджет с нисък дефицит. И от тази гледна точка аз съм морално удовлетворен – все пак вече всички говорят за бюджет с нисък дефицит. Но, както знаем, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Така че да видим. На приказки сме добри.
Споменахме прогнозата на г-н Костов, че еврозоната е немислима в близките две- три години. Вашата прогноза каква е?
– Това, което видяхме в Хърватия, е, че не можеш да влезеш в еврозоната, ако те спъват за Шенген. Тоест – ако не ти вярват, за да те пуснат в Шенген, няма как да те пуснат в еврозоната.
Така през 2025 година – на първи януари. Те казаха, че приемането е обикновено на 1 януари.
– Точно така.
Значи реалистична, надеждна и желана дата за еврото е 1 януари 2025 година.
– На този етап е реалистична, особено с последните данни за инфлацията, която и в България започна по-ускорено да пада. Аз пак казвам – ние влизаме в дефлационна среда, въпросът е да не си създаваме сами проблеми с популизма.
