На фона на словоохотливостта на ГЕРБ и ПП относно (не)възможното разбирателство между първата и втората парламентарна сила, не може да не прави впечатление пределната сдържаност на „Демократична България“. Зад фасадата на единството в коалицията ПП/ДБ очевидно има съществени различия както от тактическо, така и от съдържателно естество.
Преди всичко Христо Иванов и колегите му не са въодушевени от ентусиазма, с който ПП се хвърли да се надлъгва с ГЕРБ. Както казва народът, не питай старо, ами патило (горчивите спомени от „партньорството“ между ГЕРБ и „Реформаторския блок“ са твърде пресни).
Целият панаир на демагогията е предназначен
единствено да прелегитимира Борисов като незаобиколим фактор и да му позволи в края на краищата да прехвърли вината за поредния провален парламент върху основните му опоненти. В това отношение ГЕРБ нямат никакви задръжки и без да им мигне окото излъчват на ден по няколко разнопосочни послания за възможността и формата на евентуалното правителство.
ДБ са наясно, че тази надпревара с ГЕРБ е кауза пердута. Но в същото време си правят и по-тънки сметки. Вместо да влизат в конфликт с коалиционните си партньори, те ги оставят „да си чупят главата“. По този начин запазват приличните коалиционни отношения и в същото време кроят планове да си приберат обратно електората, който ПП им отмъкна преди две години. Възможностите им в това отношение не бива да бъдат подценявани, както показаха резултатите от преференциалното гласуване. Тази коалиция едва ли ще издържи дълго време, но вероятно ще бъде поддържана до местните избори, ако дотогава партньорите не се хванат за гушите.
С демонстративната си пасивност ДБ искат да покажат, че няма да поемат негативите от заиграването с ГЕРБ, което достигна опасен предел след искането на Борисов втората парламентарна сила да обяви проекто-състава на правителството, излъчено с евентуален неин мандат. По този въпрос
още миналата седмица се очертаха ясни различия.
От една страна ДБ се противопоставяха въобще да бъде приемано предявеното от Борисов условие за предварително обявяване на състава на кабинет на коалицията. От друга, те настояваха, че е по-добре да се търси формула на експертно правителство с ГЕРБ, без ярки политически лица, с ясна програма и ограничен мандат. ПП защитаваха противоположната позиция: за кабинет с ясен политически профил. Както посочи кандидат-премиерът Николай Денков, „експертен кабинет без политически лица ние не приемаме сериозно, защото някой трябва да носи политическата отговорност“.
От оповестения списък стана ясно, че и по двата въпроса са надделели ПП, а единственият им компромис се изразява в елиминирането на Кирил Петков. По думите на бившия министър-председател това е било направено заради запазване на добрите отношения в коалицията, а не за да се угоди на Борисов. При това положение ДБ вероятно са преценили, че това разпределение на политическата отговорност ги устройва.
В представения проекто-списък на правителството няма нито едно известно политическо лице от ДБ, следователно всички претенции за евентуалното му отхвърляне трябва да бъдат отправяни към коалиционните партньори. С най-голяма сила това се отнася до името на Асен Василев, който трудно ще бъде преглътнат от ГЕРБ, независимо от реториката на някои техни представители. Съдейки по настойчивостта, с която ръководителите на коалицията заявяват, че не са водили и няма да водят преговори с ГЕРБ относно персоналния състав на кабинета,
те са наясно със съдбата на начинанието,
ако се стигне до втори мандат.
Проблемът е в това, че Борисов вече обяви своята формула за коалиционно правителство с ПП/ДБ с първия мандат – равнопоставено участие на двете формации и включване както на политически фигури, така и на експерти. Това предложение е подплатено с показната конструктивност при обсъждането на обща законодателна програма на парламента и дори на хипотетична управленска програма на бъдещото правителство.
От другата страна, под натиска на ПП, се предлага политически кабинет на малцинството със собствена програма. ДБ не биха приели предложението на ГЕРБ, но преценяват, че за тях е по-изгодно пряката отговорност за осуетяването на партньорството (т.е. за поредните предсрочни избори) да бъде адресирана към коалиционните им партньори. Затова нито участват активно в дискусиите, нито излъчват свои представители в проекто-кабинета.
Вероятно
започва едно скрито надиграване между ПП и ДБ
с оглед подготовката на позиции за предстоящите местни избори (а много вероятно и поредните предсрочни) през есента, на които може да се очакват засилени противоречия при номинирането на кандидатите за кметове и листите за депутати и общински съветници. ПП ще се стараят да не допуснат за пореден път да бъдат изиграни от коалиционните си партньори, докато ДБ ще се стреми да запази и разшири нечестно завоюваното предимство. В тази игра сигурно важни аргументи ще бъдат черпени от перипетиите около преговорите за излъчване на правителство в настоящото Народно събрание. ПП и ДБ възприемат огледална тактика – първите са свръх активни, вторите са максимално сдържани. Кой от двата подхода ще донесе по-добър резултат, предстои да видим.
Така или иначе, ясно е, че в неотдавна създадената коалиция има съществени разногласия. Те ще бъдат изострени в резултат на възприетата от Борисов линия на поведение, която прави все по-проблематична досегашната анти-ГЕРБ идентичност на ПП/ДБ. А тази идентичност досега осигуряваше основната спойка в коалицията. Ако тя загуби значение, не е ясно какво ще осигури нейната устойчивост и политическа ефективност.
