Европейската централна банка ще тества устойчивостта на банковия сектор на Стария континент като накара кредиторите да върнат около половин трилион евро от евтините „пандемични“ заеми. И въпреки че грубо 4 трлн. евро извънредна ликвидност ще продължи да захранва финансовата система, което би трябвало да ограничи общия натиск от гигантското плащане, отделни фирми и държави със сигурност ще изпаднат в затруднения, твърдят анализатори и икономисти. Най-голяма е тревогата за по-дребните италиански кредитори, следвани от гръцките банки. Наличните задължения на Италия по програмата на ЕЦБ за целевите дългосрочни операции по рефиненсиране TLTRO са по-големи от допълнителния кеш, който италианските кредитни институции са внесли в ЕЦБ. Което означава, че някои от банките ще трябва да привличат пари отнякъде, за да върнат заемите. „Наднормените“ резерви на гръцките кредитори са почти равни на задълженията им към ЕЦБ.
Кредити на стойност 476.8 млрд. евро по програмата TLTRO трябва да се издължат на 28 юни и дори отделни фирми в Германия, Франция и други страни от еврозоната също могат да изпаднат в затруднения, твърди икономистът от „Ю Би Ес груп“ Райнхард Клузи.
ЕЦБ оставя заемите по TLTRO да изтекат без да ги подновява, за да започне да вталява раздутия си баланс след като те изпълниха задачата си да помогнат на банките да минат успешно през бурята КОВИД-19. Но дори официални представители на институцията са притеснени от влиянието на по-високите разходи за обслужване на задълженията върху кредиторите с най-ограничен достъп до паричните пазари. Шефът на банковия надзор в ЕЦБ – Андреа Енриа – заяви през май, че някои фирми са „материално зависими“ от TLTRO.
Италианските банки вероятно ще трябва да наберат около 35 млрд. евро през 2023-а и още 75 млрд. евро, за да се подготвят за разплащанията по TLTRO през идната година, пресмятат стратези на „НатУест маркетс“. Те допълват, че в някои институции, най-вероятно – в по-малките банки, ще има недостиг на кеш още в краткосрочен план.
Добрата новина е, че кредиторите имат множество опции за алтернативно финансиране, една от които е репо-пазарът, където фирмите си отпускат обепечени заеми една на друга.
Те могат да излязат и на пазарите на облигации, за да запушат някои дупки или пък да получат пари от продажбата на дългови книжа, които притежават. Анализатори от бранша вече констатират по-сериозно финансиране чрез репо-контракти със срок от три, шест, девет и 12 месеца. За някои от тях това е доказателство, че по-дребните европейски кредитори вече включват непредвидени разходи за живот след TLTRO когато в продъжение на няколко години разчитаха на допълнителна ликвидност вместо на традиционните начини на набиране на средства.
По оценка на икономисти, най-голямото плащане по програмата на ЕЦБ TLTRO на 28 юни има потенциал да задълбочи тревогите за банковия сектор на еврозоната. Ако някои банки бъдат загърбени от паричните пазари когато се опитат да заменят това официално финансиране, съществува риск те да загубят доверието на пазарните играчи и инвеститорите да избягат от тях.
Италианските компании, които ще търсят кеш от репо пазарите, където обезпечения като правителствени ценни книжа могат да се предоставят в замяна на ликвидност, могат да открият множество готови да дадат пари кредитори, защото ликвидността остава завишена. Въпреки това те ще трябва да предложат и „подсладители“, за да ривлекат финансиране, твърдят стратези на „Уникредит“, които смятат, че италианските лихвени ставки ще нараснат с пет до десет базови пункта над базовата за пазара депозитна лихва на ЕЦБ.
Анализаторите се съмняват, че европейските централни банкери ще предложат нова програма за дългосрочно финансиране след отмяната на TLTRO в подкрепа на банките, дори ако те бъдат отрязани от частните източници на средства.
Просто защото ръцете им са вързани от огромното количество допълнителна ликвидност, която вече отслабва влиянието на по-стриктната парична политика. Дори ако се отчетат повече разплащания по TLTRO и се вземе предвид редуцирането на портфейла от обликации на ЕЦБ, извънредните парични количества ще са грубо 3.5 трлн. евро до края на 2023-а при непроменени други условия. Това е едва около 15% под сегашните равнища.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард също изключи подобна перспектива след последното съвещание на банковия управителен съвет защото ще има налични стандартни източници на средства. Тя има предвид операциите, осигуряващи ликвидност на седмична и тримесечна база. Лихвите на тези инструменти са с 50 базови пункта над депозитния лихвен процент на ЕЦБ, което ще подяде печалбите на по-дребните кредитори, които са принудени да ги ползват след погасяването на заемите си по TLTRO. Поради тези обстоятелства не всички изключват опцията ЕЦБ да се притече на помощ на изпитващите затруднения банки, дори ако свежата ликвидност работи срещу битката с инфлацията.И вероятно ще трябва да предложи нова програма с лихва равна на депозитната, за да управлява риска.
