Една срещу друга на изборите през есента ще се изправят двете политически формации, управляващи заедно на национално равнище
През последните месеци българската политика произведе редица новаторски решения, от чудати по-чудати. Какви ще бъдат последиците от тях предстои да видим. Но през есента по необходимост ще протече един изключително любопитен процес – предизборна кампания и конституиране на нови органи на местната власт – в който една срещу друга ще се изправят двете формации, в момента управляващи заедно на национално равнище.
Би могло да се възрази, че такива ситуации не са толкова редки, вкл. в страни, управлявани от т.нар. големи коалиции, включващи принципни политически опоненти. Българският случай обаче е неординерен и именно затова ще е много любопитно как двете основни сили ще съчетаят неестествената си прегръдка в управляващата коалиция с
неизбежното остро противопоставяне по места,
особено в големите градове.
Разбира се, интрига би имало само, ако парламентарното мнозинство и избраното от него правителство се запазят до местния вот през октомври. Това съвсем не е сигурно. За бързата кончина на странния управленски мелез могат да допринесат всекидневните противоречия и конфликти по кадрови и законодателни въпроси, както и безспорната непопулярност на този политически брак по сметка сред избирателите на управляващите и в обществото като цяло. Но през последните дни се появи още една причина, която може да „разтури седянката“ на ГЕРБ и ПП/ДБ. Светкавичният преврат в прокуратурата, отстраняването на станалия неуправляем главен прокурор и замяната му с удобния за сенчестите властелини в съдебната система Сарафов премахна или поне
силно отслаби един от основните мотиви
за сглобяването на управленската коалиция.
ГЕРБ и по-точно Бойко Борисов могат засега да си отдъхнат от непосредствената заплаха, свързана с исканите депутатски имунитети, следователно нараства вероятността именно първата сила в парламента да събори правителството и по всяка вероятност да предизвика нови избори. Както пророчески отбеляза Кирил Петков на злополучното нощно заседание на ПП, „Бойко Борисов не иска избори, докато Гешев е на поста си“. Гешев вече го няма, Борисов в голяма степен е „изпран“, „добрите сили“ са достатъчно опозорени – статуквото може да е доволно и да реши да вземе окончателен реванш.
Ако все пак по силата на някакви фактори (вътрешни или външни) управляващата коалиция оцелее до октомври, предстои наистина невъобразимо (в буквалния смисъл)
любопитна предизборна кампания.
Причините са поне две.
Първо, неизбежният челен сблъсък между управляващите субекти. ГЕРБ и ПП/ДБ са не просто двете съперничещи си основни политически сили към дадения момент, претендиращи за победа в големите и средните градове и общини. Те са антиподи, които през последните две години черпят смисъл на съществуване и обществена подкрепа главно за сметка на взаимното си отрицание. Това е особено ясно изразено при ПП/ДБ, които възникнаха и влязоха във властта с обещанието да премахнат „модела ГЕРБ“ и неговите носители.
Като се има предвид важното обстоятелство, че този клиентелистки модел се крепи най-вече на силните позиции на ГЕРБ в местната власт, сблъсъкът ще бъде на живот и смърт. ГЕРБ ще рухнат, ако допуснат сериозна загуба на влияние, особено в големите (и богати) общини. Най-голямата заплаха за тях е коалицията ПП/ДБ (ако тя се възпроизведе на местно ниво, въпрос, който подлежи на специален анализ). Затова партията на Борисов ще атакува настървено и с всякакви средства своите днешни коалиционни партньори в правителството.
В същата, дори
в по-голяма степен агресивната предизборна кампания
ще бъде безалтернативна и за ПП. За да оцелеят като партия, те трябва да си създадат база в местната власт, за да развият структури и членска маса. Тъй като нямат управленски опит, с който да се похвалят, ПП могат да заложат единствено на анти-ГЕРБ посланията. И най-малкото снижаване на градуса на атаките срещу досегашния модел и неговите персонални представители заплашва с рязко отдръпване на голяма част от нестабилните им избиратели, и без това шокирани от сделката с Борисов. От подобен развой ще се възползват техни (към момента) условни съюзници, като „Спаси София“ в столицата. Лидерът на организацията Борис Бонев заяви в прав текст: „За нас би било абсолютно недопустимо и ние няма как да бъдем в коалиция, в която се пази ГЕРБ, защото ГЕРБ са всичко, което ние не сме. Няма да допуснем и никога не сме допускали да бъдем инструмент на някой друг”.
Следователно, логично е още през септември да започне нагнетяване на взаимната враждебност между ГЕРБ и ПП/ДБ, при което конфронтацията по места и противоречията в правителството ще се подхранват и подсилват взаимно. Как ще протече и завърши този процес, можем да се досетим, въпреки че винаги може да бъде „още по-по-най“.
Но има и втора, много съществена причина за крайно хаотична и изнервена кампания за местните избори. Във всяка от двете основни сили има достатъчно
силни вътрешни проблеми и центробежни сили.
В ГЕРБ те са (все още) под повърхността, въпреки че в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. От една страна, трябва да се търсят нови лица на мястото на оттеглящите се дългогодишни кметове, а изборът не е много богат. От друга страна, ентусиазмът за еднозначно обвързване с името на Борисов вече не е същият. Не е изключено самостоятелното явяване (с многопартийна или надпартийна подкрепа) да набере популярност.
Истинска драма предстои в редиците на коалицията ПП/ДБ, която очевидно няма да се възпроизведе стопроцентово на местно ниво. В големи градове, като Пловдив, Варна и Бургас, проблемът е не само в това, че двете формации ще излязат с отделни кандидати, но и в острите противоречия и борбата на различни претенденти във всяка от тях.
Особено интересно ще бъде
излъчването на кандидати за столичен кмет,
районни кметове и общински съветници в София. Например към момента амбиции и решимост да се борят за кметска номинация изразяват четирима от ПП и петима от ДБ плюс Борис Бонев от „Спаси София“.
Тези противоречия също ще се отразят на оцеляването на управлението на национално равнище, както и по-нататъшния ход на политическата криза, която е временно приглушена, но в никакъв случай не е приключила.
