Обединеното кралство ще направи най-високите в развития свят разходи за обслужване на държавния си дълг през тази година в размер на 10.4% от приходите в хазната, по оценка на международната рейтингова агенция „Фитч“. Тя прогнозира, че британското финансово министерство ще похарчи 110 млрд. брит. лири за лихви по емитираните облигации през 2023-а. Великобритания оглавява за първи път тази лихвена класация откакто през 1995-а започват да се събират данни по въпроса, „детронирайки“ предишния лидер Исландия. Причините са две: упорито високата инфлация и необичайно големият дял на правителствените дългови книжа, обвързани с ръста на цените, които ощетяват публичните финанси.
Грубо една четвърт от британския правителствен дълг е под формата на т. нар. обвързани с индекси облигации, чието обслужване се промяна в хармония с инфлацията, което прави страната огромно изключение в международен план. Италия е с втора по големина порция от 12% на инфлационно индексираните ДЦК. При мнозинството държави този дял е под 10 процента.
По оценка на експертите на „Фитч“, Островът е в „много голям инфлационен шок, който влияе негативно върху публичните финанси и той очавидно е ключовият двигател на кредитния рейтинг на държавата“. Агенцията потвърди през юни отрицателната перспектива на британската кредитна оценка „АА-“ като се обоснова с „растящия правителствен дълг и несигурните изгледи за фискална консолидация“. Отрицателната перспектива на рейтинга означава, че той по-скоро ще бъде понижен, ако сегашната тенденция се запази. Лихвените разходи за обслужване на държавните облигации като дял от приходите са ключова мярка за достъпа до кредитиране и те са скочили във Великобритания през последните няколко години, докато в останалия свят намаляват.
Обединеното кралство оглави класацията на „Фитч“ за лихвена сметка по дълга след като делът му нарасна драматично през последните две години от средно 6.2% в периода 2017-2021-а. За разлика от Острова, средната стойност на това съотношение за държавите от Западна Европа и Северна Америка е напът да се понижи от 4% през петте години до 2021-а на 3.7% през 2023-а, защото инфлацията увеличава правителствените приходи и в някои икономики облигациите на падеж имат по-високи лихвени проценти от новите дългови емисии.
Растящата дългова сметка на Обединеното кралство попада във фокуса на вниманието точно когато инфлацията се оказва по-трудна за овладяване отколкото в други развити стопанства, въпреки последните по-оптимистични данни. Индексът на цените на дребно във Великобритания, който е водещ за при лихвените плащания на инфлационно индексираните държавни облигации, е нараснал с 10.7% годишно през юни, а напомпваната от трудовите възнаграждения инфлация тепърва се очаква да покаже признаци на охлаждане.
„Фитч“ прогнозира, че британското съотношение на лихвените разходи по дълга към приходите ще започне да се понижава през идната година в хода на инфлационното отстъпление, а лихвеното бреме както на Съединените щати гака и на Италия ще надхвърли британското през 2024-а. Рейтинговите агенции обаче очакват лихвените разходи на Острова да се стабилизират на високи в исторически план равнища.
„Мудис“ също предвижда сравнително слаб кредитен потенциал за британците. Експертите й посочват, че достъпът на Великобритания до кредити е в риск от по-упоритата инфлация, както и от потенциалната устойчива ерозия на политическата надеждонст на страната. „Мудис“, която оценява Острова с „Аа3“ – четвъртият по сила инвестиционен рейтинг – също запазва отрицателната перспектива, която поддържа от октомври 2022-а.
Тревогите на рейтинговите агенции за британската кредитна перспектива се засилиха след като Службата за бюджетна отговорност – финансовият надзорник на страната – предупреди, че публичните финанси са в „силно застрашено състояние“, като правителствените задължения са напът да се изктерят до 310% от БВП в рамките на 50 години. По оценка на контролния орган, Обединеното кралство е „по уязвимо“ от останалите развити икономики от публичния дълг, който през май надхвърли 110% от БВП за първи път от 1961-а насам. Междувременно, кабинетът планира да продаде държавни облигации за 241 млрд. паунда през сегашната фискална година – рязък скок от продадените през предишните 12 месеца книжа за 139.2 млрд. паунда. Нетната стойност на емисиите (разликата от купените и продадени от „Бенк ъф Инглънд“ облигаци) се очаква да е над три пъти повече от средната за последното десетилетие.
