Броени дни, след като ресторантьорите посрещнаха на нож идеята на финансовия министър Асен Василев при неиздаден касов бон да не се плащат сметките, те се врътнаха точно на 180 градуса. Браншовите им организации стартираха контракампанията “Изисквай фискален бон”, защото… как можело да не платиш за консумирана храна и това да зависи от някаква си хартийка? Виж, контролът бил съвършено друго нещо…
„Предложението е дискриминационно, тъй като важи само за нашия сектор, но не и за други, които работят със задължението да издават касов бон. Предложението е предпоставка за сериозни конфликти между предприемачи и потребители, тъй като няма ясна обосновка как се доказва неиздаването на касова бележка и какво се случва, ако клиентът си тръгне, преди изобщо да му е донесена сметката“, аргументираха се ресторантьорите.
След като изплакаха сълзите си обаче от Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията стартираха кампания
“Изискай фискален бон” – #ИзисквайтеФискаленБон,
която щяла да се случва с “любезното НЕсъдействие на Министерството на финансите”.
„Апелираме не само към нашите членове, но и към всички граждани, ползватели и клиенти на всякакъв вид услуги – заведения за хранене и развлечения, хотели, козметични салони, цветарски магазини, зъболекарски кабинети, автомонтьорски услуги, сергии за плодове и зеленчуци, таксита, интелектуален труд, посредници при сделки с движими и недвижими имоти, и др., да помогнем за събирането на данъци към държавата (защото ясно се вижда, че тя е безпомощна да го направи или поне не иска да го направи във всички сфери на икономическата дейност) – ИЗИСКВАЙТЕ своите ФИСКАЛНИ БОНОВЕ или ФАКТУРИ, като по този начин директно всеки един от нас ще помогне за изсветляването на бизнеса в България, а с това – и за подобряването на финансовата и икономическа обстановка в държавата“, посочват от сдружението на Ричард Алибегов.
Браншовите организации напомнят, че плащането на данъци от фирмите е пряко свързано с финансираните от държавния бюджет пенсии на „нашите майки и бащи, инвестициите в подобряването на инфраструктурата на градовете, подобряването на здравеопазването, построяването на нови пътища, детски градини и ясли, по-добри условия на труд и заплащане в държавната администрация и още много други дейности, с които животът ни би бил по-добър“.
Като част от инициативата,
браншът призовава всеки да снима своите касови бележки
(при желание може да заличава част от информацията) и да ги публикува в социалните мрежи с Хаштаг: #ИзисквайтеФискаленБон
Да припомним, че това е възможно с мобилното приложение на НАП, което сканира QR кода върху бележката.
Проверката е в две фази. Най-напред се сканира отпечатаният на бележката QR код, като приложението показва кодираните в него стойност на покупката, датата и часа, номерата на касовата бележка и фискалната памет на касовия апарат.
Клиентът може да сравни
дали данните в бележката и в мобилното приложение съвпадат,
или се различават. Ако има разлика, мобилното приложение позволява директен контакт с НАП по телефона за сигнализиране за фалшива касова бележка.
Потребителят може да направи и справка дали конкретната касова бележка е получена в сървърите на приходната агенция. Ако всичко с бележката е наред, приложението показва в зелено, че документът е бил успешно получен в НАП.
Освен функция „Данъчен инспектор“, мобилното приложение предлага още навигация до офисите на НАП, справка за здравно-осигурителен статус, данъчен календар и справка за регистрация по ДДС.
Въпреки всичко,
потокът от фалшиви касови бележки не пресъхва,
алармират от Националната агенция по приходите. Разпечатват се или на принтери, които не са фискализирани, или от устройства, които не са касови апарати с дистанционна връзка на НАП.
Как да разпознаем ментетата?
Най-лесно една такава касова бележка се разпознава по това, че в долната част няма надпис фискален бон, а често има надпис нефискален бон или неокончателен бон.
Другият вариант е да ви залъжат с написана на ръка сметка, но това вече е изключително рядка практика.
