Гуверньорът на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (EЦБ) Роберт Холцман изнесе публична лекция в УНСС „Нормализация на паричната политика в Еврозоната – предизвикателства и възможности“.
Лекцията бе организирана по покана на катедра „Икономикс“ и на Атанас Пеканов, бивш служебен вицепремиер, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и лектор във Виенския университет по икономика. Официален гост на събитието беше посланикът на Австрия в България Нейно Превъзходителство Андреа Икич-Бьом.
Проф. Роберт Холцман бе приветстван от доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност на УНСС, който отбеляза, че централните банки оказват все по-голямо влияние върху макроикономическата политика и затова е изключително важно фокусът да се постави върху по-дългосрочните перспективи за развитие на паричната политика и видовете инструменти, които тя трябва да прилага в бъдеще.
Д-р Пеканов отбеляза, че в последните години често в България се говори за паричната политика в еврозоната, за мерките, взети преди пандемията (нулеви лихвени проценти за дълъг период), за мерките по време и след пандемията, както и за бъдещето на паричната политика и влиянието й върху България.
Той добави, че все по-често в последните години централните банки на развитите икономики използват неконвенционални мерки, да са задържат инфлацията или да я направят по-ниска или за да подпомогнат икономическата активност. Причината затова е, че промените на лихвените проценти, достигат до своя лимит при 0 процента.
И в лекцията си проф. Роберт Холцман отбеляза, че при ниските и дори отрицателни лихвени проценти, както и при количествените облекчения, това се отразява позитивно върху кредитирането, а оттам и на икономическия растеж, когато заемите са теглени от бизнеса.
Проф. Холцман не отрече, че има и определени негативи, свързани с рисковете за инфлацията, евентуални загуби на централните банки и други. Добави и че предстои през следващите години изследователите да потърсят финия баланс между позитивите и негативите.
В лекцията си гуверньорът на Австрийската национална банка коментира и възможностите за връщане към конвенционална парична политика, като подчерта, че предложените конвенционални алтернативи на паричната политика са ограничени на брой и някои от тях вървят с високи стойности на инфлацията.
За „БАНКЕРЪ“ Атанас Пеканов отбеляза, че паричната политика е много важна и през последните години обхваща все повече мерки. Той бе категоричен, че ние трябва да си дадем сметка, че една част от тях в миналото са действали добре, а други – не толкова, но че е важно, България да има мнение по въпроса, да участва в подобен род дискусии, още повече че според Пеканов именно тези неконвенционални мерки ще продължат да бъдат нужни.
Нод неконвенционални мерки той имаше предвид споменатите от проф. Холцман в лекцията му нови инструменти като прилагането на отрицателни лихвени проценти, количествени улеснения, финансиране на кредитирането и предварителни насоки във всички развити икономики с ограничени различия. Гуверньорът на Австрийската национална банка не скри, че тези мерки могат да имат и нежелани последици за централните банки като трайни загуби и рязко покачване на инфлацията, проблеми с балансите им, с прогнозирания отрицателен собствен капитал до 2030 г. или дори до 2040 г., което потенциално подкопава независимостта им.
В същото време един от изводите на проф. Холцман бе, че неконвенционалните мерки ще продължат да бъдат нужни. И Пеканов изрази увереност, че когато България стане част от еврозоната, тя също ще трябва да ги прилага.
Ето защо бившият вицепремиер бе категоричен, че трябва още отсега да имаме позиция кои неща от неконвенционалните мерки са правилни – например да се обединим около това, че това ще са количествените облекчения. Пеканов призна, че те, от една страна, помагат на икономиката, но от друга – водят до неравенства. Въпросът е какво трябва да се направи, че в бъдеще от техните ефекти да останат само позитивите.
По отношение на това, че се отлага членството на България в еврозоната, Пеканов коментира пред „БАНКЕРЪ“, че в това няма нищо фатално, макар и да носи загуби и да създава несигурност у хората – усещане, което се отразява негативно върху икономическата активност. Бившият вицепремиер продължи с думите, че е добре България да продължи с работата по критериите и когато ги изпълни, да влезе в еврозоната.
След лекцията на проф. Холцман доклади по дискутираната тема изнесоха доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на Съвета за икономически анализи, и д-р Свилен Колев, зам.-председател на Националния статистически институт (НСИ).
Росица Ганева говори за това как може да се стимулира естествения лихвен процент, посочвайки че това може да стане чрез противодействие на негативните демографски процеси и чрез повишаване на производителността – две мерки, които проф. Холцман приветства.
Свилен Колев разгледа начините за нормализиране на паричната политика след приложените рестриктивни мерки, като се позова на изследване, направено от Съвета за икономически анализи и цитира предишни проучвания на проф. Холцман.
