Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че в българските училища религия няма да се учи задължително. Вместо това ще бъде въведен задължителноизбираем час, в който учениците ще избират между различни образователни програми. Часът ще има възпитателна насоченост – целта му е да засили формирането на добродетели и етични ценности у учениците.
На сайта на ведомството вече се намира и Концепцията за изучаване на предмета „Добродетели и религии“.
„Обещахме до 8 май да публикуваме концепция за алтернативната програма „Добродетели и етика“ и тази концепция има за цел да онагледи нашата визия като цяло за учебния предмет, който предлагаме да се включи в задължителния учебен план. Представяме тази програма единствено и само, тъй като за другите две алтернативни програми, които предвиждаме – „Религия – православно християнство“ и „Религия – ислям“, ще се встъпи в голяма степен на съществуващите програми. Този документ е само основа за обсъждане, ще се изработва програмата, ще се доработва и самата визия, но ние искаме да публикуваме такъв документ, по който текст да се проведат дебатите, обясни образователният министър.
Вълчев коментира също и „въпроси и внушения по темата за изучаването на добродетели и религии“. Той изтъкна, че и в момента в образователната ни система има религия, има и програми по добродетели. До голяма степен при разработването на програмата, която вече е публикувана на сайта на МОН – програмата „Добродетели и етика“, експертите са стъпили на опита от другите страни, където има такива алтернативни програми, на опита на българските училища с такива алтернативни програми и на това, което смятат, че децата трябва да придобият като отношения и нагласи съм света, обясни Вълчев. И добави, че това е възпитателната функция на българското училище.
Министърът на образованието отбеляза, че има няколко въпроса и твърдения, на които се чувства длъжен да отговори.
1. „Религия ще се учи задължително”
Не, няма. В системата на образованието открай време съществува един термин – „задължителноизбираем час”. Звучащ еклектично, това означава, че часът е част от задължителния учебен план, но в рамките на него има избор. Ние предлагаме задължителен час по възпитание в добро и формиране на ценности. Защото вярваме, че едно от най-важните неща, които трябва да направим като образователна система и държава, е да усилим възпитателната функция на българското училище. Религия в конфесионалния ѝ вид няма да се учи задължително. Тя ще бъде възможност, както досега. С тази разлика обаче, че този избор ще се даде на всяко дете, защото досега религия се изучава като избираем предмет само в отделни училища, а мнозинството ученици нямат достъп до тази възможност. Програмата по религия ще бъде един от двата алтернативни пътя за формиране на добродетели и нравствена култура. Другият ще е програма с фокус върху етичните и гражданските компетентности, без конфесионална религия. МОН вече публикува визията си за такава програма и всеки може да се запознае с нея. Публикуваният текст е само основа за обсъждане и тепърва ще се доработва, променя, надгражда. Самата програма ще се изготвя идните месеци.
2. „Църквата влиза в училището”
Това също не е вярно. Часовете по „Добродетели и религии” ще се водят единствено от учители с университетска квалификация, а не от свещенослужещи или представители на религиозни институции. Дори в програмите, които съдържат елементи на религиозно образование, преподаването ще остане в ръцете на педагози.
3. „Новият предмет ще доведе до допълнителна натовареност”
Не, няма. Ще бъде в рамките на общия брой задължителни и избираеми часове (раздел А и раздел Б на учебния план).
4. „Децата ще се разделят”
Да, в образованието децата се разделят, но само според интересите, способностите и постигнатите резултатите. За да може да се подкрепи персонализираното развитие на всяко дете. В случая, за да се осигури избор. Религията в училище няма да възпитава култура на разделение. Напротив, ще прави децата по-добри и по-толерантни. Алтернативните програми ще бъдат подчинени на една цел – личностното и ценностното формиране. В учебните програми ще бъдат включени само универсалните човешки ценности и добродетели – тези, които ни обединяват.
5. „Няма нито едно научно доказателство, че религията прави децата по-добри”
Има, десетки. Може да се направи преглед в научните бази данни. В първите три коментара може да се види списък с част от публикациите по темата. Още по-лесно е да попитаме изкуствения интелект или да направим задълбочен преглед в интернет. Изводите са, че включването на децата в програми, които съдържат елементи на религиозно образование, допринася за подобряване на психичното здраве и образователните резултати, подпомага справянето със стреса, понижава риска от вредни поведения, намалява случаите на употребата на наркотици и като цяло повишава благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които в момента са включени във ФУЧ “Религия”.
6. „Това ли е най-важната реформа в образованието?”
Не, важни са и реформите в учебните програми, учебните планове, оценяването на учениците, образователната структура, подготовката на учителите. Всичко е важно. Благополучието на едно дете зависи едновременно от интелектуалното, социалното, духовно-нравственото, физическото и емоционалното му развитие. Зависи както от обучителната, така и от възпитателната функция на образованието.
„Първият документ, който публикувах на третата седмица от встъпването ми в длъжност, беше „Концепция за промяна в учебните програми“. Скоро ще публикуваме за обсъждане и предложения за промени в рамковите учебни планове, стартираме дискусии по адекватността на образователната структура, отворили сме за реформа и оценяването на учениците. Готвим промени в Закона за предучилищното и училищното образование, където темата „Добродетели и религии” е само една от 20-те. Но тя просто е най-коментираната“
