След като преди дни Народното събрание „отсвири“ ветото на президента Румен Радев за Закона за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) и не уважи посочените от него пропуски като противоречиво транспониране на европейското законодателство, засягане на принципа на правовата държава и правото на защита, заобикаляне на правила, гарантиращи опазване на околната среда и заобикаляне на принципа за свободна конкуренция, вратата за този бизнес беше широко отворена.
Или казано по-простичко – екоорганизации настояват за законодателни промени, с които да се спре сечта на гори заради зелена енергия.
Все повече инвестиционни начинания у нас са насочени към залегналата стратегия за дългосрочна трансформация на енергийната ни система, подчинена на основно на фактора за бързо спадащите разходи на инсталациите, използващи възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), основана на Директивата на Европейския съюз за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II).
Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници заедно с Европейския зелен пакт дават тласък за коренно преосмисляне на инвестициите в областта на енергетиката и климата в целия Европейски съюз.
Но както често се случва у нас,
често законодателството ни в съответната област бързо окуцява.
В тази връзка, преди дни Коалицията „За да остане природа в България“ подкрепи петицията за законодателни промени, с които да се спре сечта на гори заради зелена енергия, инициативата за която дойде от обединението от граждански групи „Право на природа“ и „Зелени закони“.
Екозащитниците настояват за законодателни промени, чиято цел е да гарантират устойчивото развитие на енергията от възобновяеми източници в България – без сеч на гори, разрушаване на ландшафта и застрашаване на поминъка на местните хора.
Предложените промени в Закона за горите и Закона за енергията от възобновяеми източници вече са изпратени до всички парламентарни групи. Водят се и разговори с народни представители, които да ги внесат като законопроект.
Еколозите са категорични, че
унищожението на екосистеми не помага в борбата
срещу изменението на климата.
Докато е доказан факт – жизнените екосистеми са най-важният съюзник на хората в регулирането на климата.
Петицията е пряка реакция на нарастващото недоволство на граждани из цялата страна срещу хаотичното застрояване на гори, пасища и плодородни земи със соларни и вятърни инсталации.
От организацията алармират, че
застрояването често се случва без екологични оценки,
без участие на местните общности и върху бивша общинска или държавна собственост.
От гражданските сдружения подчертават, че това противоречи на Конституцията, в която е записано, че Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
Според тях, задвижвана от корпоративни интереси, понякога и с корупционни практики, в България идеята на енергийния преход е била опорочена. Това е и причината да настояват за належащо необходимите законови промени, за да има възможност страната да опази природата си и в същото време
да постигне общите климатични цели на Европейския съюз
и на собствената си енергийна независимост, чист въздух и вода.
Експертите на организацията подчертават, че предлаганите от тях промени не са срещу енергията от възобновяеми източници, а са призив за разумно и отговорно планиране, така че да бъдат решени конфликтите с опазването на природата и биоразнообразието, както и да бъде защитен обществения интерес.
Еко-организациите напомнят, че през последните месеци в редица населени места – сред които Аврен, Варна, Вълчи дол, Добрич, Кюстендил, Маджарово, Сухиндол, Тервел, Шабла, Шумен, са се провели протести срещу подобни инвестиции. И призовават
енергийният преход да не става за сметка на унищожена природа.
В позицията им се казва: „Слънцето и вятърът над България трябва да работят в полза на всеки българин. Той трябва да бъде улеснен да поставя възобновяеми енергийни източници по покриви и балкони, а “умните мрежи” да му позволят да бъде енергийно независим, без това да води до унищожение на гори, пасища и земеделски земи“.
Зелените ясно заявяват факта, че горите не са просто свободни терени, а изпълняват жизненоважни екологични функции – улавят въглероден диоксид, поддържат водния баланс, предотвратяват ерозията, поддържат биоразнообразието и смекчават ефектите от климатичните промени.
В петицията им се подчертава, че вместо да ги унищожава, соларните панели и вятърните турбини са инфраструктура, която може да бъде изграждана върху нарушени и урбанизирани терени у нас. И напомнят, че анализ на WWF България показа, че нарушените терени у нас са достатъчни за постигане на целите за електричество от солари –
възможност, която не е в конфликт с природата или хората.
В документа се подчертава, че замяната на земеделски земи, пасища и ливади с ВЕИ инсталации ограничава възможностите за използването на земята.
Ерозия и намалената производителност водят до загуба на продуктивни площи, което застрашава местния поминък и лимитира възможностите за развитие на чисто и устойчиво малко и средно българско земеделие и животновъдство.
Не на последно място,
изграждането на ВЕИ върху природни терени уврежда ландшафта
– ценен от естетическа, културна гледна точка и като възможност за екотуризъм; повишаващ качеството на живот и формиращ местната идентичност.
„Това положение не само подкопава доверието в зеления преход, но и дава основания за антиевропейски кампании, които обвиняват ЕС за зле прилагани политики. Истинската зелена енергия е ключова за енергийната независимост, икономическата устойчивост и борбата с климатичните промени – но когато се развива за сметка на горите, на биоразнообразието, на ландшафта, на храната и на здравето, тя губи легитимност“, това е посочено в позицията на еко организациите.
Това е и причината
с тази петиция да призоват Народното събрание да приеме промени,
които:
- Задължават да се приеме План за определяне на приоритетни зони за електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия с насочване на инвеститорите към нарушени и урбанизирани терени (бивши мини, ТЕЦ, промишлени зони). Планът да се обнародва от Министерския съвет в срок до 3 месеца от приемане на промените в закона;
- Насочват държавните политики за ВЕИ към приоритетни инвестиции в инсталации за домакинства и енергийни общности;
- Дават право на държавните органи и местните власти да признаят или постановят отказ за промяна на предназначението на горски територии и земеделски имоти на основание екологични и социални причини, опазване на биоразнообразие, борба с ерозията и свлачищата, опазване на ландшафта;
- Забраняват промяна на предназначението на залесени или самозалесили се имоти в горските и земеделските територии за изграждане на инсталации за производство на електрическа и топлинна енергия с търговски цели;
- Създават задължение на Агенцията по кадастър служебно да променя предназначението от „земеделски земи“ в „горски територии“, ако те са залесени и самозалесили се имоти в земеделски земи, които представляват гори с над 20-годишна възраст.
От организациите подчертават, че целта на тези промени не е борба срещу прогреса – а защита на основните условия за живот: чист въздух, здрава почва, устойчив поминък и грижа за хората, без които не може да има справедлив преход или зелено бъдеще.
