Нивото на изразяване на българските политици става все по-ниско и по-вулгарно. Обидите съвсем не са инцидентни изблици, а устойчив стил на комуникация, на който могат да завидят и кварталните пияници. Депутатите често се нападат за външен вид, сексуална ориентация и етнос. Наричали са се един друг гейове, тролове, малки лъжци, розови понита, боклуци, хлебарки, мухльовци, тъпаци, фашисти, наркомани, марионетки и педофили. Парламентът пък е бил описван като кочина с алкохолици. А последният „комплимент“, който българският политически речник произведе миналата седмица, е колоритната дума „чекиджии“.
Анализ на доц. д-р Владислав Миланов и негови студенти българисти от Софийския университет, които изучават речта на българските политици, показва, че след Освобождението нашите държавници са се обиждали на овце, кокошки, гъски и други сравнения с животни, а днес обидите покриват целия възможен регистър.
Както и да го погледнем, политическият дебат умира, изместен от глупости и дребнотемия. Независимо дали говорим за професионални политици или за обикновени граждани, защитаващи дадена теза, способността да се води нормална дискусия между хора с противоположни позиции постепенно се стопява. Аргументите и здравият разум все по-рядко се срещат, изместени от търсенето на евтини сензации и лайкове в социалните мрежи.
Политиката все по-малко прилича на спор за идеи и все повече на състезание по надвикване и демонстрация на не особено добро домашно възпитание. Парадоксът е, че успоредно с това расте и броят на хората, които се чувстват постоянно обидени. И по-либерални, и консервативни граждани се оказват еднакво чувствителни към думи и изрази и смятат за допустимо да отговорят по същия начин.
Последният „бисер“ дойде от председателката на Народното събрание Рая Назарян от ГЕРБ. В петък сутрин, по време на гласуване за промени в работната програма на парламента, тя беше чута да изрича нецензурна обида към народни представители, вплетена в звучна псувня. Думите ѝ, уловени от микрофон в пленарната зала, звучаха така: „Аааа, ще ви таковам в чекиджиите всички“.
Репликата се появи в разгара на спор между Назарян и председателя на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов. Поводът изглеждаше сравнително банален – кога точно да се проведе изслушването на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев във връзка с отстранени служители на МВР по разследването на случая „Петрохан“.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реагира на скандала в типичния си стил. Той заяви, че не е присъствал и не знае какво точно е било казано, но подобни реплики са почти ежедневие в пленарната зала.
„В този парламент аз съм чул такива неща. Ежедневно има такива подмятания – те се бият, дърпат се, псуват се, с най-вулгарните обиди се обиждат“, каза той.
Борисов дори добави, че ако човек прекара повече от пет или десет минути в залата, след това му трябва психотерапевт. Шегата му обаче е доста тъжна, защото парламентът действително все по-често напомня на сцена от телевизионно риалити, в което участниците печелят внимание не с аргументи, а със скандали и просташко поведение.
В края на миналата година напрежението стигна и до физически сблъсъци. Докато в пленарната зала министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков говореше от трибуната и отговаряше на въпроси за проекта за седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, камерите показаха размяна на реплики и последвал физически сблъсък между Гюнай Далоолу от „ДПС – Ново начало“ и Радостин Василев от „Морал, единство, чест“. От кадрите се видя ритник от Василев, блъскане от Далоолу и посягане с юмрук. Междувременно двамата си разменяха реплики, които трудно могат да се нарекат парламентарни. „Мухльо, ще ти счупя зъбите!“, крещеше Василев. „Ела, бе, мършо“, отвърна Далоолу.
„Боклуци“, „паплач“, „сган“ – това са само част от думите, които често се чуват през последните месеци от парламентарната трибуна. И понякога човек се чуди как точно да ги определи, като цинични, обидни или просто просташки.
През февруари 2024 г. съпредседателят на ДПС Делян Пеевски заяви, че през предходните девет месеца тогавашния съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов „пи мазно турско кафе в моя кабинет и седеше в скута ми, докато се случи конституцията“.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ повтори тази фраза от парламентарната трибуна и я завърши с думите „Оставка, боклуци“, отправени към управляващите. Според сайта на Народното събрание той е сред депутатите с най-много забележки за невъздържан език.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов също е известен със своя цветист стил. В едно свое изказване той използва изрази като „евроатлантическа башибозушка сган“, „тълпа“ и „шайка самозабравила се паплач“. Неговият съпартиец Цончо Ганев пък спомена за „помиярски политики“, „утайки“ и „доносници“.
В тази атмосфера дори опитите за ирония звучат като обиди. Преди две години депутатът Манол Пейков от „Демократична България“ нарече Костадинов „Коцето Късопишков“ и обясни, че това е човек, който „пише с къси букви“. Някои го определиха като сарказъм, други – като поредното доказателство, че границата между остроумие и грубост е изчезнала.
Всичко това поставя един неприятен въпрос – докъде може да стигне деградацията на парламентарния дебат? Законодателният орган по принцип е мястото, където различните политически позиции трябва да се сблъскват чрез аргументи, идеи и визии. Когато обаче парламентът започне да прилича повече на кръчмарски спор, обществото неизбежно губи доверие в него.
Може би най-ироничното в цялата история е, че същите тези политици често се оплакват от „ниското ниво на обществения разговор“. Ако съдим по случващото се в пленарната зала, обществото просто е усвоило стила на своите представители. В крайна сметка парламентът трябва да бъде огледало на обществото. Но дали това е отражението, което наистина искаме да виждаме?
