Инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще скочи средно до 2.7% тази година, но ще се върне близо до целевите 2% на Европейската централна банка (ЕЦБ) още през 2027-а, според проучване на професионални анализатори на институцията за второто тримесечие, публикувано на 4 май. Авторите са преоценили значително очакванията си за 2026 г. от предишните 1.8%, като същевременно предвиждат ценови ръст, съответно от 2.1% и 2% през 2027-а и 2028-а.
Същевременно, те прогнозират и малко по-бавен икономически растеж на реалния БВП: 1% през 2026 г., 1.3% през 2027 г. и 1.3% през 2028 година. В сравнение с предишното проучване, очакванията са ревизирани надолу с 0.2 процентни пункта за 2026-а и с 0.1 процентен пункт за 2027-а, но са непроменени за 2028-а. Низходящите ревизии са обусловени главно от очакваното отрицателно въздействие на по-високите цени на енергията, свързани с войната в Близкия изток.
Дългосрочните предвиждания за растеж на БВП са без промяна – 1.3 процента. Не са променени и очакванията за нивото на безработицата: 6.3% за 2026 г., 6.2% за 2027 г. и 6.1% за 2028 г. и в дългосрочен план (2030 година).
Отделна анкета на ЕЦБ за корпоративния сектор, проведена по телефона, прави заключение, че по-големият обхват на преноса на по-високите разходи за енергия поради войната в Иран „може да е по-постепенно, отколкото в миналото“, но предупреждава, че нещата могат да се влошат, ако боевете не приключат скоро.
Данните се появяват дни след като на 30 април ЕЦБ запази лихвените проценти непроменени и същевременно загатна, че може да разгледа повишението им още на следващото си заседание през юни.
Президентът на „Бундесбанк“ Йоахим Нагел заяви на 1 май, че подобен ход ще е необходим, ако няма значително подобрение в перспективите за инфлацията и растежа. Част от колегите му направиха подобни коментари, а други възприеха по-предпазлив подход. Шефът на гръцката централна банка Янис Стурнарас смята, че рискът от рецесия е „реален“. А финландецът Оли Рен твърди, че все още „няма очевидни признаци“ за по-висока инфлация, предизвикана от войната, която се окопава в икономиката чрез по-високи заплати и цени.
Сега анализът на ЕЦБ е съсредоточен върху риска от т. нар. косвени и вторични ефекти, като например натрупване на натиск върху заплатите и повишаване на инфлационните очаквания сред потребителите и компаниите. Корпоративното телефонно проучване показа, че поскъпването на петрола през март се прехвърля бързо върху продажните цени на повечето зависими от горивото стоки и услуги. Но същевременно подчертава, че поне големите фирми са по-добре защитени от колебанията в цените на енергията, отколкото през 2022 г., ограничавайки въздействието.
Ако войната в Близкия изток не приключи скоро обаче, „това вероятно ще предизвика прекъсване на веригата за доставки, оказвайки значителен допълнителен натиск върху цените и ограничавайки търсенето“, се казва в анализа. Сериозни опасения са свързани с потенциалния недостиг на водород и хелий. „Прекъсване на този вид доставки може да генерира инфлационен натиск, по-сходен с наблюдавания по време на пандемията от КОВИД-19“, се предвижда в проучването, като се подчертава, че има няколко смекчаващи фактора, като например по-слабото глобално търсене.
Според ЕЦБ „за повечето анкетирани лица основното безпокойство е било въздействието, което войната би имала върху потребителското доверие и следователно върху крайното потребителско търсене“.
Що се отнася до ръста на заплатите, изследването показва, че компаниите все още очакват забавянето му, съответно до 2.9% и 2.8% през тази и следващата година от 3.5% през 2025-а. Въпреки това, няколко участвали в анкетата лица са направили леки малки корекции нагоре в очакванията си за 2027 г. с оглед на войната, докато по-голям брой смятат конфликта за възходящ риск, информира ЕЦБ.
