Държавите от Европейския съюз са похарчили малко над половината от стимулите на блока от 577 милиарда евро, предвидени за компенсиране на икономическите щети, нанесени от пандемията от КОВИД-19. Крайният срок за усвояване на останалата част от парите е септември.
Механизмът за възстановяване и устойчивост (RRF), който влезе в сила през 2021 г. в отговор на икономическия шок от блокадите и прекъсванията на веригата за доставки, беше представен като безпрецедентна съвместна емисия на дълг, който правителствата биха могли да използват, за да върнат икономиките си в правилната посока. До края на миналата година те са усвоили около 310 милиарда евро, или близо 53% от общата сума от 577 милиарда евро, според новите данни на Евростат.
Италия, Испания и Полша, които са най-големите бенефициенти, са успели да използват съответно само 57%, 44% и 26% от разпределените за тях средства. Неуспехът да се усвои по-голям дял от парите се дължи отчасти на високата инфлация след енергийния шок от войната на Русия с Украйна, който доведе до пренасищане с доставки и забавяне на строителните дейности, посочва Филипо Тадеи – старши икономист за Европа в „Голдман Сакс“.
Страните членки са се затруднили да стартират програмите, което означава, че по-голямата част от разходите за инфраструктура са били направени през 2025 и 2026 г., отбелязва Тадеи. Полша – традиционно шампион в харченето на пари от общата хазна на ЕС, изостава до голяма степен защото Брюксел е замразил парите й за повече от две години поради спор за върховенството на закона с тогавашното дясно правителство. Средствата са потекли в края на 2023 г., след като премиерът Доналд Туск се завърна на власт. Оттогава неговото правителство се стреми да ускори проектите.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. и други външни сътресения са намалили въздействието на програмата върху растежа, обяснява Тадеи. Той оцени кумулативното въздействие на механизма RRF на около 0.8% – 1% от допълнителния БВП за ЕС в годишен разрез между 2021-а и 2026 година. Банкерът допълва, че средносрочното въздействие върху икономическия растеж „е нещо, което бихме могли да преценим най-добре за период от 24 месеца след края на програмата“, добави Тадеи. „От 2022 г. до 2024 г. – трите ключови години за фондовете за възстановяване – европейската икономика беше засегната от енергийните сътресения. Ако ги нямаше, обхватът и изпълнението на плана щяха да бъдат по-ефективни.“
Досега правителствата на ЕС са получили 405 милиарда евро от Европейската комисия. Те трябва да подадат заявките си за останалите 172 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства до септември, а парите трябва да бъдат изплатени до края на годината. Удължаването на RRF след 2026-а е малко вероятно, тъй като пестеливи страни като Нидерландия са се съгласили на съвместните кредитни емисии само при условие, че този механизъм е еднократен акт със строг краен срок до 2026 година.
Размерът на КОВИД-стимулите се оказа много по-малък от първоначалния план да достигне 755 милиарда евро, главно защото страни, включително Германия и Франция, са заявили слаб интерес към използването на наличните заеми и безвъзмездни средства. Причината – те не са срещнали затруднения да вземат кредити на по-ниска цена от ЕС или не са искали да поемат допълнителен дълг. Средствата, за които са кандидатствали, са били изразходвани съответно на 82 и 97 процента.
„Има ясна разлика между едрите и дребните получатели, което вероятно разкрива трудностите при изразходването на огромни суми (средства за възстановяване)“, коментира Еулалия Рубио – старши изследовател в Института „Жак Делор“ в Париж. Тя добавя, че други фактори, допринасящи за по-доброто използване на средствата от Германия и Франция, могат да включват „нивото на административен капацитет или нивото на сложност“ на проектите.
