Негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата продължава да рефлектира върху българския бизнес. Предприемачите дават негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените им фирми. Това сочи проучване на Българската стопанска камара (БСК), която днес представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете ѝ, проведено в периода 8 ноември – 8 декември сред 80% микро- и малки предприятия (с до 50 заети), 12% са средни (с 50 до 250 заети), а 8% са големи (с над 250 заети).
Според данните на БСК, едва 9% от анкетираните виждат подобряване на бизнес климата, а 19% пък отчитат нормализиране на състоянието на компаниите.
Спрямо предходната година все пак има лек оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са все още силно видими.
56% от бизнесът подкрепя президента Румен Радев
и двете служебни правителства (49%), следвани от данъчната администрация (32%), РЗИ (28%) и Главна инспекция по труда (25%). Прави впечатление сериозният ръст на одобрение към правителството спрямо предходната година.
С най-ниско доверие традиционно се ползват Народното събрание и Съдебната власт, които събират едва по 2% одобрение. На трето място по неодобрение е КЕВР (3%) – факт, който е свързан с драстичното увеличение на енергийните цени и неспособността на държавния регулатор да успокои пазара.
Сред най-неодобряваните институции се нарежда и Министерството на здравеопазването, чиято водеща роля при управлението на ковид-кризата пряко се отразява върху дейността на икономическите оператори.
Бариерите пред бизнеса
Липсата на оборотен капитал (79%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (73%), както и често променящата се нормативна уредба (57%) са най-големите пречки пред бизнеса и през настоящата година. Въпреки ковид-пандемията, проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (67%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните (преди 2020 г.) години, в някои от които той надхвърляше 80%.
Сивата икономика, нелегалният внос и нелоялната конкуренция представляват проблем за 44% от бизнеса, 52% посочват като пречка бавното и неефективно правораздаване, а всеки пети е недоволен от лоша инфраструктура. Корупцията, според оценката на анкетираните, се задържа на високо ниво, макар да се отчита лек спад спрямо 2020 г.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през миналата година, през 2021 г. тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на тесни специалисти и изпълнителски състав, и в по-малка степен на административен персонал.
Предприятията и тяхното състояние
Ковид-кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 година, вкл. обемите на производство намаляват в 60% от компаниите, продажбите/ оборотите – за 66% от тях, външните пазари – за 36%, работните места – в 47%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват едва в 14% от фирмите, но в почти половината компании е налице ръст, вероятно дължащ се на увеличението на МРЗ. Спрямо 2020 г. е налице леко подобрение на всички тези показатели, но въпреки това картината продължава да е силно притеснителна.
Спад се отчита и по отношение на инвестициите, вкл. в човешки ресурси, нови продукти и нови мощности, но и тук подобрението спрямо 2020 г. е видимо, особено в частта за новите продукти и сгради/мощности.
Успоредно с това, нарастват задълженията към финансови институции (31%), към контрагенти (също 19%), към бюджета (32%) и към персонала (19%). Все пак трябва да се отбележи, че ръстът на задълженията към контрагенти и персонал е по-малък в сравнение с тези към финансовите институции и бюджета.
Бизнесът губи интерес към обществените поръчки.
"Трябва да се отбележи намаляването на некоректните/незаконни практики в сферата на обществените поръчки, най-вече сериозният спад на необоснованите обжалвания и подмяната на подизпълнители. Вероятно част от ефекта се дължи на по-сериозното използване на ЦАИС ЕОП и задължението за електронно подаване на документите. Запазва се високият процент тенденциозно поставени условия (устройващи конкретен изпълнител), изискванията за предоставяне на данни, известни на възложителите и необективното оценяване на офертите. През 2021 г. сериозно се увеличава процентът на забавени разплащания от страна на възложителите", отбелязват от камарата.
19% от анкетираните одобряват икономическите мерки,
а 27% подкрепят противоепидемичните. Резултатът е почти идентичен с този от 2020 г., когато процентите са били, съответно – 19 и 28. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. Силно негативно е оценена и липсата на редовно правителство и действащ парламент.
В резултат от ковид-пандемията, 44% от анкетираните са били принудени да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите, а 41% са прекратили работа за определен период.
По отношение на персонала предприетите действия са в няколко направления – 33% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството) са пристъпили към съкращения, 27% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 47% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите.
В условията на пандемия бизнесът потърси нови начини да се съхрани, вкл. чрез стартиране или развитие на онлайн продажби (19%), както и трансформация на производството към нови продукти и/или пазари (14%). Инвестиции с цел спазване на противоепидемичните наредби са направили 28% от предприятията. Едва 3% са увеличили екипите си с нови назначения. Показателно е, че предприятията отново са показали способността си за адаптиране спрямо враждебните условия за извършване на бизнес.
През 2021 г. (в сравнение с 2020 г.) по-малка част от анкетираните са променили плановете си, вероятно и поради това, че основните промени/инвестиции са били извършени през предходната година.
С цялото проучване може да се запознаете ТУК.
