Ковид-пандемията си отива, но Ковид остава. И не е сам. Здравните власти в ЕС, САЩ и Великобритания регистрират необикновен взрив на хепатит при децата. Всички засегнати са на възраст под 10 години, а много от тях дори не са навършили 5 години. Някои от случаите са толкова тежки, че се налагат чернодробни трансплантации. Старите познати като ебола са на един самолетен полет разстояние.
Ситуацията предполага да се обърне внимание на едно „традиционно” средство за пренос на заразата – банкнотите. За съжаление досега (с изключение на един турски търговец, за който се писа, че ги изваряваа, а после сушил) не се прави нищо.
А паричните средства още от самото начало на Ковид-пандемията предизвикаха доста притеснения. На теория всичко изглеждаше логично – заразеният човек докосва банкнотата и оставя частици от вируса върху нея, плаща в магазина, купюрата преминава през ръцете на касиера и на други клиенти и ги излага на риск от инфекция.
"Заповядаха ни да работим по цял ден с ръкавици. Ноктите ни гъбясаха, колежката разви някаква екзема", коментира банкова касиерка. От месец вече не носели "латексите", но заповедта не била отменена.
Коронавирусът, причиняващ Ковид-19, остава заразен на повърхности като банкноти до 28 дни при температура около 20 градуса по Целзий, доказаха австралийски учени. За сравнение вирусът на грипа оцелява при подобни обстоятелства 17 дни.
Търновският изобретател Петко Ганчев алармира за опасност. Неговите изследвания показват завишена опасност от предаване на зарази и то не само на коронавирус през финикийските знаци.
Обеззаразяването на банкнотите е единствената ефективна превенция срещу разпространението на инфекциите, каза пред БНР той. По думите му унищожаването на вируса, полепнал по парите, може да се прави чрез употребата на устройствата, проверяващи дали те са фалшиви, защото работят чрез ултравиолетови лъчи. Такива устройства трябва да има на абсолютно всяко банково гише.
Ганчев коментира специално за „БАНКЕРЪ”, че Великотърновската библиотека отдавна дезинфекцира върнатите от клиентите си книги. „Изкуствен вятър” прелиства страниците, а утравиолетът върши своето. Така на него му е дошла идеята
да вгради UV защита в банкнотоброячната машина.
Според Ганчев е достатъчно банкнотите да се „нагреят” от разстояние 1 см. – за части от секундата, така че да се премахнат опасните полепвания върху тях.
Въпросните уреди действат на принципа на гермицидните лампи и дават около 90 процента ефективност. Така ще се гарантира безопасното боравене с банкноти, което е ежедневно и сякаш неглижирано от здравните власти като метод за инфектиране.
Според последни изследвания на учени коронавирусът издържа от 12 до 48 часа върху хартия, следователно и върху парите, припомня той. През този период, ако човек докосне заразена банкнота, може да се зарази без значение, че спазва стриктно всички останали противоепидемични мерки.
„Ако заразен човек докосне банкнота, заразата остава върху нея. Когато пазарува, касиерът взима парите, може да е с ръкавици, но ги вкарва в касата и заразата попада вътре. И когато продавачът върне ресто, инфекцията се прехвърля и върху друг човек“, обяснява Ганчев.
Той посочва, че голяма част от магазините разполагат с уреди за проверка на фалшиви пари, които произвеждат ултравиолетова светлина с дължина на вълната 254 нанометра. Тази стойност е достатъчно мощна, за да дезинфекцира парите, ако бъдат поставени по 3 секунди вътре от двете страни. Съветът му към
търговските обекти, които разполагат с такива устройства,
е да започнат да ги използват по посочения начин, а банките да заделят средства за такава апаратура и да зареждат банкоматите с обработени срещу коронавирус банкноти. Същото важи и за чейндж бюрата. Така заразата по парите може бъде тотално ограничена, увери изобретателят.
„Малките квартални магазинчета също трябва да започнат да използват устройствата за разпознаване на фалшиви банкноти. Инвестицията е скромна, едно такова уредче струва 35 лв. Здравето на хората трябва да е на първо място и с него не трябва да се прави компромис“, твърди .
Ганчев подкрепи предложението си с изследване на японски учени, които са направили проучване за ефекта на ултравиолет 254 върху редици вируси, включително и COVID-19. То е било публикувано през есента в Американския здравен журнал.
Ганчев е категоричен, че няма да внесе предложението си до здравното министерство, а се надява чрез медиите информацията да достигне до работещите в търговски обекти и те да вземат своевременно мерки.
В подкрепа на изводите си, Ганчев посочи пред „БАНКЕРЪ” и факта, че водата за 16-милионния Истанбул се обеззаразява чрез ултравиолет. Такъв резил като при нас – да сипват хлор, който е много вреден, рядко се среща за големи градове по света, казва той.
В България
дезинфекцията на банкноти все пак е институционализирана
– сведена е до физическото унищожаване на замърсените и негодни купюри от специални машини, които ги правят на „юфка”. Тези „пелети” след това се дават на социални домове за отопление.
Близо три милиона броя български банкноти се оценяват като негодни за използване и несъответстващи на приетите стандарти за годност всеки месец, показва актуалната справка Българската народна банка. Общо през 2020 г. централната ни банка е отделила над 35 млн. броя такива банкноти. Най-увредени са купюрите, които са най-често използвани в паричното обращение – от 50 и 20 лева.
„Пенчо” и „Алеко” вдигат оборотите
През 2021 година се запази тенденцията от предишните години към относително по-висок годишен темп на нарастване на наличното парично обращение и то главно на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева) в сравнение с останалите номинали.
Спрямо края на 2020 г. броят на банкнотите от 50 лева се увеличи с 35.1 млн., или с 19.8%, а на банкнотите от 100 лева съответно с 19.3 млн., или с 24.9%. Тези два купюра – с ликовете на Пенчо Славейков и Алеко Константинов имат основен дял в годишното увеличение на банкнотите в обращение.
През 2021 г. дяловете на банкнотите от 50 и 100 лева се увеличиха съответно с 4.96 и 2.86 процентни пункта, докато дяловете на останалите номинали намаляха, като най-съществено е намалението на дела на банкнотите от 20 лева.
В края на 2021 г. в структурата по стойност на банкнотите в обращение с най-големи дялове от 44.01% и 40.16% са купюрите съответно от 50 и 100 левал. Те са единствените, при които се отчита нарастване на дялове по стойност спрямо края на 2020 г., възлизащо на съответно с 1.29 и 2.76 процентни пункта.
