Какво е важно за кредиторите на една фалирала банка? Да получат възможно най-голяма част от своите вземания. И колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Кредиторите на фалираната Корпоративна банка определено няма да имат такъв късмет. Размерът на това, което ще получат, се колебае между 10 и 15% от сумата на техните вземания. Затова е много важно парите, които са влезли в сметките на синдиците на банката, час по-бързо да бъдат разпределени между кредиторите й. Сега сумата по тези сметки е около 600 млн. лева. И то преди да се сключи сделката за продажбата на ТБ "Виктория", от която се чакат още около 100 млн. лева.
Споменатите 600 млн. лв. "отлежават" по сметките на синдиците повече от година и половина. С други думи – има ги, ама никой не тръгва да ги разпределя. Защо?! За да се отговори на този въпрос, трябва да напомним, че разпределението върви по строги правила, определени в Закона за банковата несъстоятелност.
То може да започне само ако сумата по сметките надхвърля 10% от размера на задълженията на банката към нейните кредитори. В случая това изискване е изпълнено, тъй като задълженията на КТБ към Фонда за гарантиране на влоговете, към гражданите и към фирмите са малко над 5 млрд. лв. (3.7 млрд. лв. са към фонда).
На второ място, според Закона за банковата несъстоятелност, преди да започне разпределението на събраните пари, синдиците трябва да заделят суми, с които да покрият разходи по заведени от кредиторите искове по повод на списъка на приетите вземания. И тук според някои юристи се крие отговорът на въпроса защо синдиците се бавят с разпределението на събраните пари. Те допускат, че има заведено дело от частно лице срещу вземанията на Фонда за гарантиране на влоговете. Казахме, че те са около 3.7 млрд. лв. и възникват, след като фондът плати гарантираните по закон влогове на граждани и фирми в КТБ (до 196 хил. лв.). След като обяви, че започва да плаща, фондът замести тези лица като кредитори на КТБ (суброгира се) до размера на гарантираните им суми. По информация на "БАНКЕРЪ" в искането си до съда срещу вземането на фонда жалващият се кредитор твърди, че реално институцията не е извършила плащания в този размер и по тази причина няма основания да фигурира в списъка на приетите вземания на КТБ със записаната там сума.
Според представители на Фонда ищецът е загубил това дело на първа инстанция, но в момента то се гледа в Софийския апелативен съд. Не е ясно кога ще приключи там и с какво решение. А още по-неясно е дали ще стигне и до трета инстанция. Поради това правната дилема която стои пред синдиците на КТБ, е дали трябва да заделят по сметките си такъв финансов резерв, който може да покрие претендираната по това дело сума. Защото ако е наложително да се задели такава сума, няма да останат пари за разпределяне между кредиторите. И те ще трябва да чакат окончателното приключване на делото. Което може да продължи още година-две. Или три…
Съществува реален риск да се стигне до абсурдната ситуация във фалираната банка да има много пари, но кредиторите й, а те са законният им собственик, не могат да се докоснат до тях поради правни процедури. Разбира се, Фондът за гарантиране на влоговете ще бъде засегнат най-много от тази ситуация, тъй като е най-голям кредитор и в това му качество на него му се полага най-голям дял от събраните от синдиците пари. Но това е по принцип, тъй като сметките на фонда всяка година се попълват от вноските на банките. Неговото нормално функциониране не е подвластно на парите, които му дължи КТБ. Докато за някои частни кредитори – граждани и фирми, средствата, които могат да получат от фалираната банка, са от много голямо значение.
