Лекцията, която членът на изпълнителния съвет на Европейската централна банка Питър Прат изнесе на 24 май по време на форума в столичния хотел "Балкан", посветен на двадесет и петата годишнина от създаването на Асоциацията на банките в България, се превърна в своеобразно събитие. Не са много случаите, в които толкова високопоставена личност от най-висшите финансови кръгове в еврозоната да изложи пред българска публика стегнато и систематизирано отправните точки на политиката на ЕЦБ. Не е чудно, че форумът по случай годишнината на АББ бе насрочен в празничен ден – на 24 май. Това бе единствената дата, на която Прат можеше да посети България. Публикуваме лекцията със съкращения. Пълният й текст, както и съпътстващите я слайдове, могат да бъдат намерени на страницата на ЕЦБ.
"В стремежа си към своята цел – ценова стабилност, от юни 2014 г. насам ЕЦБ въведе редица нестандартни мерки наред с обичайните мерки на паричната политика. В своята съвкупност те се оказаха изключително резултатни, предотвратявайки превръщането на период на дезинфлация в период на дефлация. Близо три години по-късно рисковете от дефлация са изчезнали, а предаването на нашите мерки на паричната политика към реалната икономика личи ясно от засилването на цикличното възстановяване, което проявява забележителна устойчивост срещу външни сътресения.
От гледната точка на днешния ден налице са признаци на по-силно глобално възстановяване и нарастване на международната търговия. По-синхронизираният между различните региони икономически подем се очаква също да подпомогне възстановяването в еврозоната.
Що се отнася до ценовата динамика, след като в продължение на три години се колебаеше на равнища доста под 1% и на моменти достигаше отрицателни стойности, към края на миналата година водещата инфлация пое обратно нагоре и през април достигна 1.9 процента. Този възходящ тренд на инфлацията отразява главно нарастване на цените на енергоносителите и храните. Базисната инфлация, която е свързана по-скоро с вътрешния ценови натиск, остава слаба, тъй като неизползваният капацитет продължава да забавя растежа на заплатите и цените. Всъщност годишният темп на ХИПЦ инфлация без компонентите храни и енергоносители се задържа преобладаващо под 1% от края на 2013 г. насам.
Понастоящем важен елемент, който поддържа нисък базисния ценови натиск, е слабата динамика на заплатите, която се определя от редица фактори. Наред със слабата динамика на производителността възпиращо въздействие върху растежа на заплатите оказва значителният неизползван капацитет на трудовия пазар. Освен това в редица държави от еврозоната процесът на формиране на заплатите е донякъде ретроспективно ориентиран, отразявайки официални и неофициални механизми на индексиране. В допълнение към това времето, когато се договарят заплатите, изиграва роля за отлагане на момента, в който нарастващата увереност, че инфлацията се доближава до желаното от ЕЦБ средносрочно равнище, започва да намира по-видимо отражение в съвкупното равнище на заплатите. Освен това е възможно слабият прираст на заплатите да отразява и предходна низходяща нееластичност: затрудненото им съкращаване на по-ранен етап на кризата може симетрично да води до по-бавна възходяща корекция след подобряването на условията на пазара на труда.
Като цяло, макар несъмнено да се наблюдава все по-категорично, по-широко и по-устойчиво икономическо възстановяване, все още е необходимо да създадем достатъчно широка и стабилна информационна основа, върху която да се гради увереност, че прогнозираната траектория на инфлацията е солидна, трайна и самоподдържаща се. На първо място, базисният инфлационен натиск все още дава оскъдни признаци за убедителен възходящ тренд в условия на все още слаб натиск по линия на вътрешните разходи и по-специално на прираста на заплатите. На второ място, икономическото възстановяване и перспективите за ценовата стабилност все още зависят от съществената степен на нерестриктивност на паричната политика, включително и от ориентира за нея, който предоставяме. Без тази подкрепа напредъкът към устойчива корекция, който отбелязваме в прогнозите си, вероятно ще бъде по-бавен и може дори да спре.
На последното си заседание по паричната политика през април управителният съвет взе под внимание цялата налична информация и заключи, че данните са недостатъчни, за да оправдаят намаляване на мащаба на извънредно високото парично стимулиране. Освен това потвърдихме отново нашия ориентир за паричната политика, който е обвързан с условия и определена последователност. На предстоящото заседание по паричната политика през юни управителният съвет ще разполага с най-актуалната информация, нови прогнози и актуализирана оценка на разпределението на рисковете, свързани с перспективите за икономиката.
Изминаха почти десет години от обрата във финансовия цикъл. Макар че европейските банки все още са изправени пред редица предизвикателства, произтичащи от финансовата криза, укрепващото икономическо възстановяване поражда възможности за тях. Като цяло процесът на корекции на балансите в секторите на домакинствата и предприятията постепенно приключва, не на последно място и в резултат от нашите мерки на паричната политика.
Ако обърнем поглед към финансовия сектор, европейските банки са засилили капиталовата си позиция, като средният капитал от първи ред е достигнал 15.1% през третото тримесечие на 2016 г., отбелязвайки увеличение с около 2.0 процентни пункта спрямо 2013 г. и 7.1 процентни пункта от 2007 г. насам. Банките се освободиха от активи, които не изпълняват ключова роля в портфейлите им, намалиха експозицията си на пазарен риск и като цяло пренасочиха акцента на дейността си към по-традиционни бизнес модели. Що се отнася до качеството на активите, коефициентът на необслужвани кредити намаля от върховите 6.7% през третото тримесечие на 2014 г. до 5.1% през последното тримесечие на 2016 г., макар че между държавите се отчита силна неравномерност. Все пак рентабилността на европейските банки остава ниска – под наблюдаваната в САЩ и Азия. Това донякъде може да бъде обяснено с цикличните предизвикателства, пред които са изправени банките. Съчетанието на нисък икономически растеж и продължителен период на ниски лихвени проценти несъмнено е отслабило доходността им, оказвайки натиск за понижаване на нетните лихвени маржове. В по-задълбочен смисъл обаче европейските банки са засегнати от структурни предизвикателства, дължащи се отчасти на високите им разходи. Средното им съотношение разходи/приходи, което нарасна от 55% през 2010 г. до 63% през 2016 г. е много високо в ретроспективен план.
Необходимо е европейските банки да преминат към устойчиви бизнес модели. Смятаме, че в това отношение важна роля изпълнява трансграничната консолидация. Консолидацията е важна, за да се използват икономиите от мащаба, като се подпомогне интеграцията на пазарите на кредити на дребно, без да се създават проблеми с конкуренция на местните кредитни пазари. Това също така би засилило устойчивостта на европейската икономика посредством трансгранично частно споделяне на риска.
Банковият съюз създаде благоприятна среда за трансгранична интеграция. Следкризисната регулаторна рамка е разработена така, че да обхване големите трансгранични институции и да се справи с опасенията за евентуално повторно възникване на проблема „прекалено големи, за да фалират“ и за повишен риск от трансгранично верижно разпространение. В перспектива смятаме, че нарастване на броя на общоевропейските банки съдържа потенциал за повишаване на ефективността и устойчивостта на европейския банков сектор. Понастоящем картината на банките все още напомня твърде много на сбор от банкови системи с твърде голяма експозиция към националните икономики и ограничено трансгранично частно споделяне на риска. В идеалния случай бъдещата картина на банковия сектор ще съдържа широк диапазон от банкови институции, като общоевропейските банки ще изпълняват важна роля в частното споделяне на риска.
За да се случи това, особено важно е да бъде завършен банковият съюз. В този съюз както надзорната отговорност, така и фискалният предпазен механизъм трябва да бъдат на европейско ниво, за да се укрепи по устойчив начин доверието във финансовата система на цялата еврозона. Също толкова необходимо е и създаването на Европейска схема за застраховане на депозитите. Не бива да се запази сегашната ситуация, в която надзорът е общ, но последиците от евентуални банкови фалити все още са преобладаващо на национално равнище. При тази недовършена рамка надзорните решения неизбежно продължават да се влияят от съображения на национално ниво. Това демотивира банките да придобият по-европейски характер. Конкретен пример за това е липсата на взаимозаменяемост на ликвидността и капитала. Фактът, че еврозоната не се разглежда като единна юрисдикция, може да доведе до налагането на по-високи капиталови буфери на глобално системно важните банки в района.
Банковият съюз е и цел, и процес на фундаментални структурни промени във финансовата архитектура на ЕС. Следващите стъпки са ясно определени в изработената от Съвета Екофин пътна карта за завършване на банковия съюз. Сега спешно ни е нужно съгласие по амбициозен график за нейното осъществяване."
