Доживяхме и това да видим: Народното събрание да отхвърли кандидатурите, които е предложил председателят на важна държавна институция за свои заместници. От създаването на независимите органи в областта на финансовия надзор – с гласуването на първия закон за БНБ през 1992-а, в парламента винаги е имало разгорещени, често достигащи дори до истерия дебати, когато са обсъждани, и се е гласувало за шефовете и за заместниците им на независими надзорни и контролни органи като Централната банка, Комисията за финансов надзор, Сметната палата и други от този ранг. Но до бламиране на кандидатури никога не се стигало. Особено на заместник-ръководителите им, защото това е своеобразна демонстрация на недоверие или на опит за груб политически натиск срещу председателя на съответната надзорна институция, който единствен по закон има право да номинира свои заместници.
Но както се казва, за всяко нещо винаги има първи път. На 27 юли в 9.30 сутринта депутатите трябваше да гласуват предложените от председателя на КФН Карина Караиванова за нейни заместници.
За заместник-председател, отговарящ за надзора на инвестиционната дейност, тя посочи Румен Соколов, а за заместник-председател, отговарящ за осигурителния надзор – Йордан Чомпалов. Парламентът отхвърли тези кандидатури. За двамата номинирани гласуваха 90 народни представители, "против" – 110, а 15 депутати се въздържаха. Караиванова получи подкрепа за своите кандидати единствено от парламентарната група на ГЕРБ. И докато за ДПС, БСП и "Воля" няма нищо учудващо, че са против, коалиционните партньори на ГЕРБ от Патриотите просто сритаха шефа на КФН в глезените.
Най-лошото в случая е, че почти нямаше дебати по тези номинации. Както предвижда процедурата – в началото председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова представи резюме от доклада на комисията за изслушването на двамата номинирани, което се проведе два дни по-рано. След това на депутатите бяха представени биографиите на двамата кандидати за заместник-председатели на КФН. "Квалификацията и професионалният опит на Румен Соколов в най-голяма степен свидетелстват за богатия опит и задълбочените му познания в специфичната област на капиталовите пазари", се казва в писмото на председателя на КФН Карина Караиванова до председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Към момента Румен Соколов е управител на "Сервиз финансови пазари" ЕООД, което е дъщерно дружество на Българската фондова борса.
Според Карина Караиванова вторият предложен от нея човек – Йордан Чомпалов, има богат опит в сферата на финансите, и по-конкретно – в областта на правото на ценните книжа и финансовите пазари, търговското и банковото дело. Председателят на КФН аргументира своя избор на Чомпалов с богатия му опит в разработването на нормативни актове, което е "изключително полезно за разработване на принципно нови нормативни актове в областта на осигурителния надзор в КФН".
По номинациите се изказаха единствено от БСП Румен Гечев и Жельо Бойчев. "Колегата не е управлявал екипи. В случая той трябва да управлява 30 експерти и да отговаря за пенсионни фондове за милиарди", изказа се от парламентарната трибуна Румен Гечев по отношение на Йордан Чомпалов. Депутатът от левицата заяви, че образованието на кандидата за заместник-председател на КФН, ръководещ "Надзор над инвестиционната дейност", не е било фокусирано върху финансите и капиталовите пазари. Той допълни, че сегашният заместник-председател на комисията Владимир Савов е по-компетентен в тази сфера.
Ако отказът на подкрепа на депутатите от групата на патриотите, от ДПС и от "Воля" бе принципен, редно бе и те като народните представители от БСП да изложат своите аргументи против номинациите на Караиванова. Не че са длъжни, но така е коректно. Направи впечатление също така, че нито един депутат от ГЕРБ не излезе на трибуната за да защити двете кандидатури на Караиванова. Което е странно, защото иначе по въпроси като НДК, "суджук"-гейт и други подобни наболели политическо-криминални истории на народните представители от ГЕРб устата не можеш да им затвориш. Сега мълчаха като риби. Не казваме, че номинациите на председателя на КФН са възможно най-добрите в професионално отношение. Но поведението на депутатите в Народното събрание навежда на мисълта, че провалът на двете кандидатури, издигнати от Караиванова, се дължи на факта, че тя не ги е консултирала с политическите партии (или не ги е спазарила). С други думи, председателят на КФН се е опитала да прокара политически независими номинации, без да влиза за тях в политически пазарлъци и договорки, при които да поема задкулисни ангажименти и да дава разни обещания, или, казано по друг начин – да дели баницата. А за българските политици такива действия явно са недопустимо своеволие, нарушаващо отдавна очертани периметри за влияние и лобизъм. С действията си на 27 юли парламентарните партии показаха на Караиванова, че ще се противопоставят на всеки неин опит да бъде независима и да не спазва установените негласно правила на играта.
Какво по-нататък? Краткият отговор е: ами нищо. В сегашната ситуация заместник-председателят на КФН, отговарящ за осигурителният надзор, Ангел Джалъзов ще продължи да изпълнява функциите си. Законът му дава това право, независимо че мандатът му е изтекъл още през 2014-а. Същото се отнася и за Владимир Савов, който е избран само за член на КФН, но е временно изпълняващ длъжността заместник-председател, отговарящ за надзора на инвестиционната дейност от няколко години, след като през ноември 2014-а мандатът на тогавашния заместник-председател Ангел Попов бе предсрочно прекратен.
Както се казва, няма нищо по-постоянно от временното назначение. Така че комисията ще продължи да върши своята работа в сегашния си състав, докато или депутатите не приемат виждането на Караиванова за издигане на политически независими лица за свои-заместници, или докато самата Караиванова не се прекърши и не влезе в добре познатата схема на политическите договорки.
