България трябва да осъвремени фискалната рамка за тютюневите изделия предвид появата на алтернативните нагреваеми цигари без дим, а в краткосрочен план ставката за тях да е нулева – това се препоръчва в доклад на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).
България също трябва да бъде готова да посрещне новите тютюневи изделия на вътрешния си пазар, като бързо приеме съответната фискална рамка.
На базата на потенциала за намалена вреда от тези нагреваеми продукти в сравнение с обикновените цигари и като се вземат предвид практиките в много други държави-членки на ЕС, е необходимо да се допълни Законът за акцизите и данъчните складове с нови разпоредби, които да обхванат новите нагреваеми тютюневи изделия. За целта е нужно да се приеме конкретна дефиниция за тези продукти, подходяща данъчна основа и начална ставка на акциза.
Дефиницията трябва да дава яснота, че те се използват чрез нагряване на тютюна, а не чрез горене. При тях няма дим, тоест те са бездимни тютюневи изделия.
Като си има предвид, че тези продукти все още предстои да навлязат на българския пазар, първоначалната данъчна тежест трябва да бъде възможно най-ниска – от една страна, за да се тества пазарът, а от друга, за да се стимулира навлизането на по-малко вредни алтернативи на цигарите.
Експертите отбелязват, че през 2016 г. приходите от акциз върху тютюневите изделия в България достигнаха 2.3 млрд. лева. Само в периода 2014-2016 г. ръстът е с 29% или с цели 517 млн. лева.
Традиционно у нас до 98-99% от общите приходи от акциз върху тютюневите изделия се генерират от цигарите. През последните години обаче приходите от акциза върху тютюн за пушене също нарастват и достигат 40 млн. лв. през 2016 година.
За сравнение, те са под 1 млн. лв. през 2007-2008 г. и около 20-25 млн. лв. през 2010-2014 година. Сега България има данъчен календар за акциза върху цигарите, с който страната трябва да достигне плавно и предвидимо минималните ставки, изисквани в ЕС до 2018 г., като на ниво ЕС не се очакват скоро нови изисквания за акциза върху традиционните тютюневи изделия.
Пазарът обаче става все по-отворен за различни нови алтернативи на тютюнопушенето, които в дългосрочен план могат да бъдат важни за фискалната политика. Иновативните тютюневи изделия, сред които са и т.нар. нагреваеми тютюневи изделия, трябва да бъдат обект на подходящо законодателно третиране и към тях следва да се прилага адекватна фискална рамка – нещо, което вече се случва в други държави в ЕС.
Твърде възможно е още през 2018 г. в ЕС да започне да се обсъжда въвеждането на нови категории тютюневи изделия в европейското акцизно законодателство, които ще се отнасят към изделията без горене на тютюна, а именно нагреваемите тютюневи изделия.
В много държави в Европа вече са приети законодателни разпоредби, с което регулаторната рамка компенсира изоставането си в сравнение с бързото навлизане на новите изделия на пазарите. Поне девет държави членки вече са въвели новата категория за нагреваемите тютюневи изделия в акцизното си законодателство, като са предвидили дефиниция и съответния данъчен режим за тях. Тези държави са Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Унгария, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.
