Европейският съюз направи на 13 ноември важна стъпка към интеграцията си в областта на отбраната, след като външните министри на 23 от 28-те страни членки се договориха за създаването на обща програма за съвместни инвестиции във военно оборудване, изследователска и развойна дейност. Целта е да се развие военният потенциал на съюза, така че да може да бъде използван както в координация с НАТО, така и самостоятелно. Не по-малко важна задача пред подписалите държави е да се намали фрагментирането на военните им разходи и да се развиват повече съвместни проекти, така че да бъдат намалени дублиращите се дейности и излишните разходи.
Новата военна структура носи названието ПЕСКО – от permanent structured co-operation, или "постоянно структурирано сътрудничество", и едва пет европейски страни останаха извън нея. Едната от тях по разбираеми причини е Великобритания, която ще напусне Европейския съюз в края на април 2019-а, но дори и в годините, когато въпросът за Брексит не бе на дневен ред, винаги се е противопоставяла на задълбочаването на интеграцията в общността, включително във военно отношение. Ирландия и Португалия изявиха намерение да се включат до месец, а като нежелаещи членство засега остават Малта и Дания.
Макар че новата структура даде повод да се говори за "общоевропейска армия", такава още не е на дневен ред. ПЕСКО дори не е общоевропейски отбранителен съюз, а само стъпка към създаването му, което би трябвало да се случи едва към 2025 година. Що се отнася до идеята за общоевропейска армия, докато тя се реализира, ще мине още доста време.
Самото възникване на ПЕСКО може да бъде разглеждано и като плод на щастливо стечение на обстоятелствата, по-точно на победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция. От всички кандидати за Елисейския дворец именно Макрон бе този, който най-силно се стремеше към задълбочаване на интеграцията вътре в Европейския съюз в тясно сътрудничество с Германия. Берлин посрещна топло намерението му за възобновяване на европейския проект и въпросите за отбраната скоро бяха поставени на дневен ред.
В същото време Париж и Берлин издигнаха две различни визии за ПЕСКО. Франция постави ударението върху потенциала за ефективност на инициативата, настояваше за завишени критерии за приемане за участие в нея и строги ангажименти на присъединилите се държави – което донякъде бе в съзвучие с призивите на Макрон за засилване на европейската интеграция в рамките на най-подготвените, тоест на еврозоната. Докато Германия настояваше новата структура да е максимално широкообхватна, тъй като се безпокоеше, че поставянето на прекалено високи изисквания за влизане в нея ще създаде нови разделителни линии на континента и ще предизвика отчуждение у редица страни членки.
Тези различия в крайна сметка бяха преодолени с компромис, като ударението бе поставено върху ангажиментите на желаещите членство. За да бъдат включени, не е необходимо те да разполагат с високи технически и операционни възможности, но трябва да поемат ясен ангажимент да постигнат амбициозни цели. По този начин стана осъществимо крайното предназначение на ПЕСКО – да бъдат накарани европейците да положат повече усилия в областта на отбраната, както и да подобрят координацията на отбранителните си политики.
Докато европейската армия още е далече на хоризонта, вече се обсъждат първите стъпки на новата организация. Те включват създаването на общоевропейско медицинско командване, логистични хъбове в Европа и съответната зона за свободно придвижване на европейските военни сили, както и кризисен център и съвместно обучение на офицери. Една от надеждите, свързани с новата структура, е, че тя ще допринесе за намаляване на припокриването на оръжейните системи в Европейския съюз. Или както коментира председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, в момента в съюза има 17 различни модела танкове, докато Съединените щати имат един-единствен, както и "повече разновидности хеликоптери, отколкото са правителствата, които да ги купуват".
Показателно е, че общите разходи за отбрана на държавите от ЕС възлизат на около 40 на сто от тези на Съединените щати, но според изчисления на самата общност отбранителните й способности се равняват едва на 15 на сто от американските. Главна причина за това е прахосването на средства и ненужното дублиране на дейности. Въпреки че по-рано тази година Европейската комисия лансира амбициозния Европейски фонд за отбрана, който трябва да отделя годишно 5.5 милиарда евро за стимулиране на военните способности на съюза, е очевидно, че голото инвестиране без подобряване на сътрудничеството няма да даде нужните плодове.
Впрочем повишеното взаимодействие при осигуряването на военното оборудване също носи своите рискове. Намаляването на видовете танкове, хеликоптери и ръчно огнестрелно оръжие ще означава и намаляване на броя на производителите на въоръжение, а това едва ли ще бъде посрещнато радушно от по-малки европейски страни, като Швеция например, които и в момента се чувстват притиснати от Франция и Германия.
Още през юни, когато бе обявено намерението за създаването на ПЕСКО, Жан-Клод Юнкер изрази радостта си, че замразеният през 1954-а проект за Европейска отбранителна общност отново вижда бял свят. По неговите думи ПЕСКО бил "спящата принцеса на Лисабонския договор", която сега се събуждала. Принцесата обаче трябва внимателно да избира стъпките си, за да не се превърне за някои във вещица.
