Ма̀лборк (на полски: Malbork, на немски: Marienburg, на латински: Mariaeburgum, Mariae castrum, Marianopolis) е град в Северна Полша, Поморско войводство. Известен е със средновековния си замък от XIII век, построен от тевтонските рицари.
Разположен е в делтата на река Висла край двата бряга на ръкава Ногат. Ви́сла (на полски: Wisła; на немски: Weichsel) е най-важната и дълга река в Полша, както и най-дългата и втора по пълноводност (след Нева) река в басейна на Балтийско море. Дължината й е 1090 километра. Изворите на реката се намират на височина 1106 м над морското равнище на западния склон на Баранска планина (Barania Góra) в (Западните Карпати). Влива се в Гданския залив на Балтийско море, на 15 км източно от Гданск. Висла протича през/край Краков, Варшава, Плоцк, Торун.
Строен в продължение на почти 230 години, замъкът Малборк или Орденсбург Мариенбург (на немски: Ordensburg Marienburg) е класически пример за средновековен замък. Той е най-големият в света, изграден изцяло от тухли. Служил е за резиденция на рицарите от Тевтонския орден.
Тевтонският орден (тевтонски произхожда от латинското teutonicus – немски) е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след Ордена на йоанитите (Малтийския орден) и Ордена на тамплиерите. Германският орден функционира и в наши дни.
По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д`Акр в Галилея (Палестина). Тук Братството построява болница и църквата Св. Мария и се нарича fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem (Тевтонско братство към болницата на Дева Мария в Йерусалим). По-късно (21 декември 1196 г.) Папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.
На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и тамплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст. Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени – на йоанитите и темплиерите.
След падането на Акра орденът се премества първо във Венеция, след това в Мариенбург в Прусия, тогава Кьонигсберг, по-късно Бад Мергентхайм и накрая във Виена, където той остава и до днес. В австрийската столица Немският орден (Deutscher Orden) има музей и архив. Понастоящем орденът наброява 1000 члена в пет "провинции" – Австрия, Германия, Италия, Чехия и Словения. Главните му задачи са духовната опека и грижата за болни и стари хора. Девизът на ордена е: "Helfen – Wehren – Heilen" (Помагане – Защитаване – Лекуване).
Замъкът Малборк заема площ от повече от 20 хектара. От 1997 година е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Първоначално на мястото на замъка била построена малка крепост от червени тухли, след разширяването и укрепването и тук се премества резиденцията на Тевтонския орден от Венеция през 1308 година. През XIV-XV век замъкът става силно укрепен пункт за кръстоносците с добрата си защита, големите запаси от храна и мночислените гарнизони. В края на тринадесетгодишна война между кръстоносците и Полша на 7 юни 1457 г. замъкът Малборк е купен от Кажимеж IV Ягелончик (велик княз на Литва в периода (1440-1492 г.) и крал на Полша в периода (1447-1492 г.). След това става част от многобройните дворци на полските владетели.
В края на 19 век замъкът е изцяло реконструиран, за да си върне средновековния облик. През Втората световна война е почти разрушен и е изграден наново след това. Днес е един от най-посещаваните туристически обекти на Полша.
Град Малборк е основан през 1286 година като замък на Тевтонския орден. Река Ногат (ръкав на Висла) и равнинния терен дават лесен достъп на търговските лодки от Балтийско море да достигат на километри във вътрешността на страната. По време на управлението на Тевтонския орден тук се събират такси и данъци за пренесените стоки и товари, освен това рицарите налагат и монопол върху търговията с янтар по пътя му за останалите части на Европа. По-късно Малборк става част от градовете на Ханзата.
Ханза, Ханзейски съюз или Ханзейска лига (на немски: Hanse, от старовисоконемски: Hansa, буквално "група", "съюз") е съюз на търговски гилдии от Северна Европа в периода между XII и XVII век. Съюзът изгражда и поддържа търговски монопол в Балтийско море, част от Северно море и голяма част от Северна Европа. Градовете на Ханзата имат свои собствени закони и взаимно си осигуряват помощ и защита. Столица на Ханзата е град Любек, намиращ се в Северна Германия. Ханзата обединява всички градове за защита на търговските интереси на членуващите свободни градове. Тя съществува и до днес, с някои прекъсвания. И до днес за някои градове като нарицателно остава името им ханзейски град – такива са Хамбург, Любек, Бремен и Рощок.
През годините Малборк е владян от поляците, Прусия, Германската империя. След Първата световна война остава в границите на Германия. След промените на границите между Германия и Полша след Втората световна война Малборк става полски град. Немското население е изселено, а на тяхно място са преместени поляци от територии, анексирани от Съветския съюз.
