Иржи Прошек е автор на първия градоустройствен план на София

На днешния ден през 1880 г. е утвърден първият градоустройствен план на София, изработен от строителния инженер Иржи Прошек.

Иржи Прошек (по-известен като Георги Прошек) е чешки инженер и предприемач, участник в борбите за освобождение на България, прекарал по-голямата част от живота си в нея. Той е брат на Богдан Прошек и братовчед на Вацлав и Йозеф Прошек.

През 1871 г. Иржи Прошек пристига в Тракия и работи по изграждането и експлоатацията на железопътната линия на барон Хирш. В село Ябълково се среща с Васил Левски и с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище, читалище и първия интернационален таен революционен комитет. Прошек доставя оръжие под прикритието, че е необходимо за охраната на железопътната линия и пренася тайно революционната поща на комитетите. В 1876 г. на­пус­ка железницата и става ко­рес­пон­дент на ев­ро­пейс­ки­ вестници, в ко­и­то разгласява зверствата при по­ту­ша­ва­не на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. В Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на замина­ва за Од­рин за­ед­но със свои при­я­те­ли, де­мон­ти­ра към 200 м жп рел­си и ги хвърля в река Марица и така про­ва­ля пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни еша­ло­ни и облекчава изхода на бит­ка­та при Шипка. Pаз­к­ри­т от тур­с­ки­те влас­ти, Иржи Про­шек е осъден на смърт, но ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ката армия. За приноса в освобождението на България, получава ви­со­ки­те от­ли­чия – ор­ден "Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки" I степен и злат­на са­бя. 

След Освобождението е архитект в общината в София (1879-1881 г.) и работи върху първия градоустройствен план на града. По-късно е главен инженер на Дирекцията на обществените сгради (1881-1885 г.). Участва в инициирането и изграждането на паметник на Васил Левски, на построеният в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир.

Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 първата печатница в София, през 1884 – Пивоварна "Прошек", най-голямата в града по това време и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор, а по-късно правят и керамична фабрика за тух­ли в село Дол­ни Бог­ров, Со­фийс­ко. Инженер Про­шек  проучва на­хо­ди­ща на мра­мор в стра­на­та и със­та­вя кар­та. Иржи Прошек е един от основателите на дружеството "Славянска беседа" и на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Иржи Прошек се жени за Ан­на Ро­у­ба­ло­ва. От брака им се раждат четири дъщери и един син – Георги.

Стро­е­жът на при­ста­ни­ще­то във Вар­на е най-мащабното му дело, но ударено от свлачища пристанището не устоява. Георги Прошек не може да го понесе и получава инфаркт. Умира в София на 58 години. Погребан е в семейната гробница, парцел № 16 на Централни софийски католически гробища.

Паметник на братята Иржи (Георги) и Богдан Прошек е създаден от известния български скулптор Георги Чапкънов и открит по случай 170 години от рождението на Георги Прошек.

На 4 януари 1878 г., след битката при София, руските части под командването на генерал Йосиф Гурко влизат в града. Населението му е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на проф. Марин Дринов Учредителното Народно събрание  избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София), като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране. В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала "Св. Крал" (днешната църква "Света Неделя"), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви "сокаци" са заменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя около княжеския дворец (царския дворец) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви.