Да не се дава право на ДАНС да рови безконтролно в банковите досиета на граждани и фирми, заподозрени, че участват в схеми за пране на пари. Това е смисълът на гласуваното в четвъртък, 29 ноември, решение на Комисията по вътрешна сигурност и ред. Така се запазва сегашният ред – съдът да разрешава да падне ли банковата тайна за всеки отделен случай.
Политическото решение беше гласувано единодушно, след като взехме предвид становищата на БНБ и на Асоциацията на банките в България, поясни след закритото заседание на комисията нейният председател Красимир Ципов. Комисията прие с пълно единодушие да се отхвърли позорният чл.10 от поправките в Закона за мерките срещу прането на пари, добави той.
Така, след като поправката за разширяване на полицейщината премина през Министерския съвет – вносител на промените, през първо четене в пленарната зала, мина и на второ четене в Комисията по бюджет и финанси, на финалната права се препъна. Водещата комисия по този закон е именно вътрешната и след като тя отхвърли поправката, предопредели и щастливия изход за банките и техните клиенти. Така разумът надделя над полицейщината.
Както вече писахме, авторите на вече отхвърлената промяна в законопроекта са загубили връзка с реалността, след като правят препоръка въз основа на друга препоръка – № 21 на Световната асоциация за борба срещу прането на пари – FATF, която пък вече е отменена. Законотворците ни искаха да се поставят под особено наблюдение сложни или необичайно големи сделки или операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел. Този текст се отнасяше до операции и сделки, извършвани с лица от страни, които не прилагат или не прилагат в достатъчна степен препоръките на FATF. Асоциацията на банките в България обаче доказа, че в случая се направи необосновано разширително тълкуване по отношение на всички сделки и транзакции за всички юридически и физически лица.
Препоръката за мерките срещу прането на пари на FATF не е директива на ЕС, директива ще има, тя ще бъде под номер 4, но засега за нея няма дори и, проект, коментира веднага след заседанието на комисията (29 ноември) Ирина Марцева, главен секретар на АББ.
Нашият коментар в случая е кратък и фолклорен: Пак искахме да сме по-католици от папата.
Подготвяната от парламента законова поправка силно изненада песимистично настроената банкова общност. До четвъртък декларираното от ДАНС желание да води диалог с банките и с БНБ пораждаше предимно съмнения. Въпреки че при второто четене на промените в бюджетната комисия представителката на агенцията Полина Кавръкова, директор на дирекция Финансово разузнаване, декларира пред банкери и депутати, че желание за диалог между двете четения има, работна група с участието на банкерите не бе създадена.
Затова БАНКЕРЪ организира анкета сред банкери, финансисти и аналитици, която показа пълно отрицание на намерението банковата тайна да падне безусловно пред агентите. Предлагаме ви техните мнения, които впоследствие обърнаха и логиката на парламентаристите.
Абсурдно е да се иска безотчетен и безконтролен достъп до банковите досиета – категоричен бе пред БАНКЕРЪ Левон Хампарцумян, председател на АББ. – За нас е важно да има контрол на достъпа до информацията и отчетност за ползваните данни. Хампарцумян припомни, че на всеки две-три години има подобна атака срещу банките, но те героично се съпротивлявали. Пък и самите депутати не били единни за промяната, защото утре, когато престанат да бъдат в това си амплоа, и на тях ще им бъркат в сметките. Според банкера сегашната система работи добре, защото почти няма искане банковата тайна да бъде отменена при съмнения за пране на пари, което съдът да не е уважил. Той заяви, че всички банкери са единни в борбата срещу прането на пари, но настояват да остава писмена следа за това къде е шетала ДАНС.
В писменото становище на АББ основното й възражение беше към текст, който цели да изключи приложението на специалния режим на защита на банковата тайна по чл.62 от Закона за кредитните институции при проверки от страна на ДАНС. Поправката целеше да се разреши на контролните органи от Специализираната административна дирекция Финансово разузнаване на ДАНС достъп до информация, съставляваща служебна, банкова или търговска тайна, при извършване на планова или внезапна проверка. АББ категорично заяви, че това е неприемливо и необосновано и настоя да отпадне.
Банкерите бяха категорични, че запазването на доверието на техните клиенти и стабилността на финансовата система са основният им приоритет. Според тях това трябва да е приоритет и за всяко отговорно управление на страната. Особено в условията на проточилата се в световен мащаб икономическа криза. Така банковата общност аргументира отказа си да приеме поправката в закона.
Промяната може да бъде тълкувана като евентуално нарушаване на гражданските, а не на потребителските права, ето защо аз като комисар по защитата на потребителите не мога да взема отношение. Това пък заяви Александър Масларски от КЗП.
Може би може – Мусолини и Сталин са ги правили тези неща. Това правителство вече не може да ме изненада. То не зачита нито частната собственост, нито личната тайна. Съвсем наскоро искаха да принудят собствениците на земи да продават на арендаторите си, та една банкова тайна ли няма да погазят. Такъв бе коментарът по темата на бившия централен банкер, а сега председател на Съюза на независимите финансови консултанти Любомир Христов.
Трудно ми е да си представя следствени действия без санкция на съда, и то в банките, които са много чувствителни на тема информация, каза Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Съдебният контрол изисква достатъчно основания за допускане до банковата тайна, докато липсата му винаги ще поражда съмнения за политически поръчки и разчистване на сметки. Повече контрол, разпрострян върху повече контролни органи, е гаранцията за защита на интересите на банките и на техните клиенти, нещо много по-важно от удобството на разследващите органи, обясни Ганев.
Да припомним, че сходни предложения имаше в началото на мандата на правителството на ГЕРБ. Тогава се обмисляше дали МВР да има свободен достъп до данни на потребителите в интернет, без да е необходимо разрешение от съда. Тези текстове не бяха приети.
Както писахме, Българската народна банка и Асоциацията на банките в България излязоха със сериозни забележки в становищата си по предложените от Министерския съвет промени. С тях те оспориха редица мъгляви мотиви, които биха могли да дадат изключителни права на агентите на ДАНС да нахълтват в банките и да изнасят безконтролно информация, която е банкова тайна. От това бе притеснена банковата общност.
В уводната си част становището на АББ елегантно упрекна властта, че предлага промени, които нарушават духа на европейските и световните стандарти. Законодателят иска да разшири кръга от задължения на поднадзорните на ДАНС лица във връзка с прането на пари, се казваше в становището. Ето защо вменява на банките задължения за поставяне под особено наблюдение на всички сложни и необичайно големи сделки или операции, както и на всички сделки и операции, които нямат явна икономическа и законна цел.
Според банковата асоциация при липсата на законови дефиниции на употребените относителни понятия неминуемо ще се стигне до субективизъм. Всеки агент сам ще може да тълкува, прилага и изпълнява разпоредбата, като за задължените лица ще бъде трудно да преценят коя сделка е сложна и необичайно голяма. Следенето на законна цел също ще е практически неприложимо и невъзможно предвид многобройните банкови операции, писаха банкерите. Така ще се стигне до изключително субективната преценка на надзорния орган (ДАНС), чиито служители в идентични ситуации могат да правят различни преценки по този критерий, което да доведе до незаслужени санкции на задължените лица. Ето защо банкерите настояваха в правила – указания, или чрез друг подходящ подход да им се изяснят понятия като необичайно голяма и сложна операция/сделка.
Както БАНКЕРЪ писа, БНБ също отговори със становище на постъпилия за съгласуване проект за изменение на Закона срещу прането на пари. В писмо до експредседателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, подписано от Иван Искров, се настояваше да се прецизират текстовете, отнасящи се до проверката на място в банките. Според БНБ фразеологията на промените в тази част създава предпоставки за неограничено изнасяне на информация от проверяваните лица, в частност банките, което е в противоречие с целта на закона.
Решението от 29 ноември премахна още едно недомислие в законопроекта. Банкерите се чудеха какъв е този критерий Сделки, които нямат явна икономическа или законна цел, която може да бъде установена с оглед информацията на разположение на лицето. Депутатите премахната думите явна икономическа. В Закона за платежните услуги и платежните системи и Наредба № 3 на БНБ от клиентите не се изисква представяне на документи като основание за преводи на територията на страната. Съгласно промените във Валутния закон, съобразени с изискванията в европейски нормативни актове, от Нова година насам при преводи към чужбина и по-точно към държави от ЕС също не се изисква представяне на документи като основание за извършване на превода. Ето защо информацията на разположение на лицето просто липсва. Ще е изключително трудно да се прецени дали сделката има явна икономическа или законна цел, което ще постави банките в несвойствената роля на разследващи.
Законотворците обаче ще продължат да хвърлят в почуда банките и като ги карат да търсят наличие на средства с престъпен произход. На какво основание ние ще предполагаме кои средства са с престъпен и кои с чист произход, питат се финансистите.
