Комисията по досиетата успя да понапълни със съдържание постните информационни дни около нова година. Тя публикува на своя сайт списък на длъжниците на обявената в несъстоятелност през 1997 „Банка за земеделски кредит“, които са били агенти или служители на Държавна сигурност. Някои писачи по сайтовете веднага побързаха да напомнят, че тя минаваше за банката на кръга „Орион“, спечелил си печална слава при управлението на Жан Виденов. Истината обаче е малко по-различна. Вярно е, че БЗК е кредитирала фирми от въпросния кръг, чиито лидери бяха Румен Спасов и Веска Меджидиева. Но всъщност кредитната институция, създадена през 1994-а и притежавана от хора от кръга „Орион“, бе „Българска земеделска и промишлена банка“, популярна още като Орсовата банка. Тя е първата обявена в принудителна ликвидация банка – през 1996-а.
БЗК обаче също има интересна и доста продължителна червена финансова история. Създадена е през 1990-а от правителството на Андрей Луканов и акционери в нея са българската държава, и британският магнат от еврейски произход Робърт Максуел – изключително близък с хора от върхушката на Българската комунистическа партия и съветник на Андрей Луканов. Година по-късно Максуел падна от яхтата си и се удави близо до Канарските острови. Все още се спори дали става дума за трагичен инцидент, или е убит.
В първите години на прехода акционер в БЗК бе и фирмата „Баймакс“ на Огнян Дойнов – друг известен представител на върхушката на БКП. През 1994-а мажоритарен акционер на кредитната институция стават фирмите от групата „Дару“ на бизнесмена Атанас Тилев. Заради огромния размер на необслужваните и големи кредити, които бе получил от БЗК, през 1996-а Тилев принудително продаде акциите си на БНБ. В опита си да я спаси ръководството на Централната банка назначи за нейни управители Владимир Владимиров, Йонка Кинова и Рени Петкова. Те положиха големи усилия да съберат отпуснатите от банката кредити, заради които още през 1995-а прокуратурата образува наказателно производство срещу бившето й ръководство начело с Янко Янев. Точно при тяхното управление наяве излязоха скандалните кредитни сделки с „Агропромстрой“, „ИЛС“, „НАМКО“, „Солекс“, „ЦИТРОН“ и „ДАРУ“, и с други компании, взели назаем стотици хиляди и милиони долари, без да имат намерение да ги връщат. Усилията на назначените от БНБ мениджъри обаче не се увенчаха с успех и през 1996-а тя бе обявена в несъстоятелност. Четири години по-късно активите й бяха продадени на Централна кооперативна банка.
В публикувания от Комисията по досиетата списък на фирмите длъжници на БЗК, които са били собственост или са управлявани от агенти на Държавна сигурност, се набиват на очи две имена – това на Атанас Тилев и фирмата му „Дару“ и на Красимир Стойчев и компанията „Мобилтел“. И двамата – между емблематичните фигури на българския преход. В „Уикипедия“ може да се прочете, че „Тилев е роден в Стара Загора, завършва Немската гимназия в Ловеч, бил е преводач на Тодор Живков. Жени се за Кукка Мария, дъщеря на министъра на външните работи на Финландия д-р Ахти Карялайнен. От 1997 г. Тилев живее във Финландия. Шеф на „Дару финанс“, бивш собственик на фалиралите Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка. По време на съществуването й Банка за земеделски кредит финансира фирми около икономическия кръг „Орион“, близък до тогавашния премиер Жан Виденов. Близък приятел на Бриго Аспарухов, който според запознати е унищожил досието му на агент (Агент Румянцев) на Шесто управление на ДС. През 1981 г. немският вестник „Велт ам зонтаг“ пише за Тилев, че е „живият микрофон на КГБ“. Според Дакси Атанас Тилев участва като собственик само в две фирми у нас – „Дару кар – ООД“ и „Дару АВ“, в които държи съответно 80 и 90 процента“.
В доклада на комисията по досиетата пък се казва, че Тилев е бил сътрудник на Разузнавателното управление към Генералния щаб на Българската народна армия. Вербуван е през 1969 г. от полковник Христанков и подполковник Ставрев и псевдонимът му е бил Зингер. В писъка на комисията е попаднал заради задължения на фирмата си „Дару Метал“ ООД към БЗК.
Красимир Стойчев е известен като един от създателите на КАПИТАЛБАНК, обявена в несъстоятелност през 1997-а. Участвал е в сделките по изчистването на търговското салдо на България към Полша и към други страни от бившия социалистически блок. Чрез фирмите си „Стандарт Принт“ и „Стандарт Нюз“ основава вестник „Стандарт“. Създава първия мобилен оператор „ЦИТРОН“, който впоследствие е преименуван в „Мобилтел“. Вестникарските компании и мобилния оператор през 1998-а изкупи бизнесменът Владимир Грашнов, който заедно с адвоката Тодор Батков представляваше интересите на Майкъл Чорни у нас. Всъщност именно Чорни стана истинският собственик на тези дружества, а след смъртта на Грашнов негов представител в тях остана адвокат Батков. Комисията по досиетата обаче е извадила името на Стойчев именно във връзка с дълга на „Мобилтел“ към БЗК. В справката се казва, че Стойчев е бил агент на IV главно управление на Държавна сигурност с псевдоним Танев. Вербуван е през 1984-а от полковник Пенко Сопков. Заемът, заради който името на „Мобилтел“ и на „Красимир Стойчев се появяват в списъка на Комисията по досиетата, е около 2 млн. г. марки, отпуснати от БЗК през 1994-а, а едно от условията е дружества на Атанас Тилев да влязат в мобилния оператор. Тази сделка има много дълга и тъмна история, тъй като в нея са намесени както Огнян Дойнов, така и компании на руския аферист Григорий Лучански.
