Една трета от швейцарските банки, на които властите на САЩ са предложили данъчна амнистия, в случай че разкрият данните за американци, укрили данъци, имат намерение да се включат в програмата. Това стана известно след конференция на Американската съдебна асоциация, проведена на 25 януари във Феникс, щата Аризона.
На практика щатската администрация е предложила на повече от 300 банки от Швейцария да поискат до 31 декември 2014-а извънсъдебно споразумение, ако имат „основание да предполагат“, че са нарушили данъчните закони на САЩ. Сто и шест кредитори са изразили готовност да се възползват от тази възможност. Изискванията към тях са да разкрият как са помогнали на американските си клиенти да укрият активи, да предадат данните им за недекларирани сметки и да платят глоби.
Въпросната програма е най-мащабният щурм на щатското министерство на правосъдието от петгодишната му битка с офшорните данъчни измами. Швейцарските банки, чиито активи от 2.2 трлн. щ. долара ги класират в челото на трансграничните финансови центрове, проверяват внимателно сметките на потребителите, преди да преценят дали да се възползват от споразумението със САЩ. То бе огласено на 29 август 2013-а от правителството на Швейцария и бе критикувано остро от швейцарската банкова асоциация заради високата цена и заради ред неясни моменти, като например как се определя кой точно е клиент от САЩ и за кои активи се смята, че не са платени данъци. От отговорите зависи какъв ще е размерът на глобите, които трябва да платят банките, допуснали нарушенията.
Според договореността между Берн и Вашингтон кредитните институции се разделят на четири категории. В първата попадат банките, срещу които текат криминални разследвания (като „Ю Би Ес“ и „Креди Сюис груп“) и които са изключени от участие в програмата.
Право да сключат извънсъдебни споразумения имат кредиторите от втора категория. За целта през следващите месеци те трябва да съобщят на властите дали имат „недекларирани щатски клиенти“, от което зависи дали ще плащат глоби, или не. Ако водят сметки на потребители от САЩ, те трябва да посочат общия им брой от 2008-а насам, какъв е най-големият размер на активите в щатски долари, както и имената на служителите, които ги управляват. Банките трябва също да поканят независими одитори да заверят резултатите.
В трета категория са кредиторите, които ще изпращат писма до щатското министерство на правосъдието, че срещу тях няма основание да се възбуди криминално разследване за данъчни измами. Въпреки това и при тези банки независими експерти трябва да потвърдят, че не са нарушили закона. „Кандидатури“ за трета група се приемат от 1 юли до 31 октомври.
В четвърта категория са банките, чиито клиенти са изцяло швейцарски граждани и те не трябва да внасят никакви декларации пред американските власти. За да сключат извънсъдебни сделки, кредиторите трябва да платят глоба в размер на 20% от стойността на вложенията по сметки, които не са докладвани на главната данъчна служба на Щатите до 1 август 2008-а. По сметки, открити между 1 август 2008-а и февруари 2009-а, се плаща глоба в размер на 30% от активите, а след февруари 2009-а – 50 процента.
До края на декември 2013-а над 33 банки са обявили, че ще участват под някаква форма в програмата, включително и 19 регионални, които по правило са собственост на управите на швейцарските кантони. Сред тях са „Юнион банкер приве“ – регистрирана в Женева и основана от Едгар дьо Писото през 1969-а, „Едмон дьо Ротшилд груп“ на барон Бенжамен дьо Ротшилд, „И Еф Джи интърнешънъл“, контролирана от гръцкия милиардер Спиро Лацис, и „Валиант холдинг“ от Берн.
